Вървеше само по пътя към вкъщи. Крачеше бавно и някак уморено, защото не искаше да се прибира. Не й се затваряше в голямата празна къща, сякаш искаше да избяга от своето ежедневие. Мечтаеше да притежава онази магия на импулсивността, и в същия този миг да стои на перона, чакайки първия влак, без да знае къде отива. Просто така, заради тръпката...
Цяла сутрин бе молила приятелите си да направят нещо различно от обикновеното ежедневие, на което всички бяха станали пленници. Но никой не тръгна с нея. Всички имаха да правят нещо по-важно и нямаха намерение да се занимават с глупавите й идеи. Струваше им се губене на време, без да съзнават, че във всеки безсмислен, повтарящ се ден, губеха толкова много...
Нима не си изпуснал, когато не си отишъл там, където си искал да бъдеш и когато никога не си казал това, което си искал другите да чуят?... Нима си живял истински, когато нито веднъж не си се вслушвал в шепота на морските вълни, когато не си поглеждал към безкрайното небе и не си изпивал ч ...