Оставаше по-малко от час до края на работния ден и двамата детективи се опитваха да убият минутите с планове за предстоящите почивни дни. Бюрата бяха прилежно подредени, докладите написани, само чакаха момента за предаване. Унесени в сладки приказки, дори не забелязаха влизането на патоанатома, доктор Трънков.

     - Хей, момчета- започна бодро, като подхвърли върху разчистената масичка една не много дебела папка- нося ви доклада за онзи, падналия от шестия етаж. Ваш беше, нали?

     - Аха- едва смотолеви Кочев- самоубиеца.

     - Бих се замислил преди да кажа самоубиец- ехидно се подсмихна доктора- може пък и да не се е самоубил.

     - Какво искаш да кажеш?- намеси се вторият детектив, Марков- По какво съдиш?

     - Съдържанието на стомаха показва…

     - Отровен!?!- не се стърпя да изчака края на изречението Кочев.

     - Ако една сочна пържола, придружена от запечени картофи и полята с чаша-две вино може да отрови някого…?

     - Ти будалкаш ли се с нас?

    - Абсолютно не- Трънков се усмихна и отмести очи към Марков, намести очилата си и  продължи- просто разсъждавам от психологическа гледна точка. В дългогодишната си практика на патоанатом…

     - Трънков!!!- изкрещя вече станалия от стола детектив.

     - Добре де. Исках да кажа, че в стомаха на един самоубиец би било логично да открия алкохол, наркотични вещества, опиати, кафе… дрога, но не и такава храна.

     - И по това ли заключи, че не е самоубиец?- почти се изсмя детективът.

     - Не. Вие къде намерихте тялото?

     - На земята, Трънков, на земята. Все пак човекът е скочил от шестия етаж. Опитахме се да го хванем във въздуха, ама бяхме малко закъснели- двамата се превиваха от смях.

     - Исках само да отбележа- остана невъзмутимо спокоен доктора и все пак устните му леко се усмихваха- че ако живо тяло падне от тази височина, то би се приземило на пътното платно или близо до бордюра на тротоара. Ако тялото е безжизнено, то би паднало близо до стената. Това от физична гледна точка.

     - Трънков, що не вземеш да се прибираш! Имаш ли нещо сериозно да добавиш или оставяме траекторията на падане за понеделник?

    - Още нещо, незначително- очите на патоанатома се смееха зад дебелите стъкла на очилата- от медицинска гледна точка. Фрактурата, която открих на тила, по никакъв начин не може да се получи при падането. Тя е нанесена от тънък и твърд предмет. Причинила е масиран черепно-мозъчен кръвоизлив, довел до смъртта на жер-тва-та, демек убития. И не си и помисляйте, че сам човек би могъл да си нанесе такъв смъртоносен удар. Така че момчета, изтеглихте късата клечка.

Двамата го гледаха с празни погледи, невярващи на ушите си. Кочев погледна часовника си и едва се сдържа да не се развика:

     - И ми казваш всичко това 10 минути преди края на работната седмица? Защо не започна с важното, по дяволите?

     - Доклада започва с най-важното, а аз съм длъжен само да ви го предам. А за останалото вие попитахте.

     - Има ли нещо друго наистина важно- очите на Марков хвърляха искри.

     - Не е записано в доклада, но чрез малко дедукция може да се направи един основен извод. А той е, че двама детективи остават без почивни дни.

     - Кретен!

     - Аха- Трънков погледна часовника си- Кретен, ама в почивка. До понеделник момчета!

    Вдигна ръка за поздрав, врътна се на пети и с бодра стъпка напусна стаята. От коридора долетя веселото му тананикане. Вътре цареше гробовно мълчание. Пръв се изправи по-възрастният Кочев, взе една папка от бюрото си и я метна в кофата.

     - До тук с версията за самоубийството на Маргарит Симеонов. Ясно е, че е убит, да действаме!

     - Ба си, как да действам? Такъв уикенд бях планирал с гаджето ми… а тоя всичко развали.

     - Знаеш, че Трънков не е виновен. Просто беше саркастичен заради всички номера, които сме му въртели. Просто малък реванш.

     - Но защо сега? Защо не донесе тъпия доклад в понеделник?

     - Ти, когато прибереш труп в края на работния ден, да не би да си го отнасяш в къщи, щото горкият Трънков ще стои до полунощ да го обработва?

     - И все пак…

     - И все пак нека да се организираме, за да спасим поне неделята, евентуално!!!

     - Как?

     - Да обобщим какво знаем Казвай!

     - Ами Маргарит се прибира към 5 часа от нощна смяна. Посреща го жена му, която отключва и заключва вратата, защото от вътрешната страна има верига и не би могъл сам да си отвори. После тя се връща в леглото и заспива, а жертвата би трябвало да е отишла в кухнята, за да се нахрани. Съпругата му се буди сутринта, към 6.30 от крясъците на жената, която е намерила тялото на тротоара. Обажда ни се и ние пристигаме.

     - Дааам, но става ясно, че след като се е нахранила, жертвата е била ударена с нещо по главата. Кой е в апартамента?

     - Съпругата?

     - Точно, Марков, точно. Ако съпругата не е убиецът, то тя го е пуснала.

     - Ами ако господин Симеонов сам е отворил на убиеца?

     - Не забравяй, че съпругата каза, че сутринта се е забавила да слезе долу, защото веригата е била сложена и е заяла. Ако някой е влязъл, то той не би могъл да излезе и да я сложи, нали?

     - А ако е останал в апартамента?

     - Убиец стои час време на местопрестъплението и чака да бъде открит? Не, не, не Марков. Жената е замесена. Аз ще отида да вземе кола и ще си поговорим отново с госпожа Симеонова. А ти се обади на дежурните в лабораторията да огледат апартамента.

Двамата станаха и се заеха със задачите си.

СЛЕДВА