Днес Калина ми каза:
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но той те гложди още отвътре. Дори да не си го чувствала там отдавна.
Никой не може да стигне до онези скрити кътчета в теб, както той е достигал до тях. Нежно. С пръсти. С прегръдки. С погледи. С думи. С език. С цветя. Или с тласък.
Какво щеше да стане, ако още бяхте заедно? Ако беше с теб, а не някъде с онази другата жена, с която делят всичко. И нищо. Какво щеше да стане, ако се беше преместила да живееш там? Ако ти пишеше още притеснен, за да знае къде си? Ако, ако...
Той не е този, с когото искаш да се изфукаш пред приятелките ти, или да закараш гордо пред вашите. Не е нито най-красивият, нито най-успешният. Той не е този, от когото искаш деца. И искаш да живеете мирно и спокойно в някой хубав квартал. Да имате хубава кола, весела компания и частни училища за децата в Париж или ЕлЕй... Той не е този, който разсмива приятелите ти, прегръща по братски брат ти, обсъжда рецепти за мусака с майка ти и говори за риболов с баща ти.
Той не съществува за тях.
Той е онзи, когото искаш само за себе си. Не за пред обществото. Не за пред вашите. Не за малкия. Не за приятелите и за колегите и за филмовите премиери.
Той е онзи, когото искаш да гушкаш скрита от света. Онзи, когото искаш ненаситно в леглото си. Искаш да лежи зад теб във ваната и да ти държи нежно гърдите и да си играе със зърната им. Този, който ти звъни да слизаш, защото заминавате. Предвидено или непредвидено. Но винаги неразумно, диво и вълнуващо. Днес. Сега. И веднага.
Той е онзи, който ти говори, докато правите секс. И те кара да пищиш от възбуда. Той е онзи, който те гушка във влака и ти гали косата. Той ти пише СМС-и "Добро утро!", "Лека нощ" и "Ще се побъркам тук без теб... Кога ще се видим!?"
Той е онзи, заради когото те е страх за пишеш, за да не те прочете някой познат. Онзи, заради когото се редиш на опашки за визи. Заради когото тичаш по летища. Онзи, когото прегръщаш и целуваш, като божи дар след дълга раздяла. Той е онзи, с когото можеш да лежиш първите три дни в леглото, без да ядеш и да спиш. Само да го целуваш и да му шепнеш, да му се радваш... Да му разказваш истории и да се смееш с него, забравяйки за времето.
Той е твоята тайна. Тази, която никой не разбра и няма и да чуе. Защото него просто вече го няма. Бил е явление в живота ти. И го търсиш по света във всеки друг.
Някой ден ще се яви с ново лице. С нова история. С нов вихър. Не го задушавай с примки.
Полети с него. Дишай с него. Отдай му се и му се наслади.
Само ти.