Полицейският автомобил спря точно пред колонката за въздух. От шофьорското място изскочи млад полицай с руло тоалетна хартия в ръка и на бегом влезе в бензиностанцията.
- Казвах ли ти, че бозата е резняк и че ще те прокара? – подвикна ехидно колегата му, много едър полицай на средна възраст, от пасажерското място.
- Извинете, ще преместите ли автомобила? Гумата ми е спаднала – някакъв невзрачен човечец с очила и каскет надзърташе откъм шофьорската врата. Полицаят изсумтя недоволно.
- Ще чакаш!
- Паркирали сте точно под знака „Спирането забранено“. А аз закъснявам за работа.
- Ти на катаджия ли ще ми се правиш? Я да ти видя шофьорската книжка, талона на автомобила, гражданската!
- Нямам.
- Какво нямаш?
- Книжка, талон, гражданска.
- Как?!... – лицето на полицая почервеня като Коледна звезда - А бе ти подиграваш ли ми се?!
- Не, господин полицай. Карам си ей така - без документи. И ми е кеф.
Човекът мило се усмихваше. Полицаят, видимо ядосан, започна да се измъква от автомобила. Струваше му много усилия. Когато най-после се изправи запъхтян и се обърна, от очилатия нямаше и следа.
- Не можеш да се скриеш! – полицаят извади тефтер, започна да оглежда колите и да записва номерата им. Не беше чул автомобил да тръгва и беше сигурен, че ще хване зевзека, който му се подиграваше.
Младият полицай свари колегата си да оглежда ядосан срязаната гума на патрулката.
- Кой бе, старши?...
- Кой! Благой! Мамицата му ще разгоня! Влизай да искаш видеозаписите от камерите!
Половин час по-късно полицаите наблюдаваха видеозаписа, на който се виждаше как мъжът с каскета се мята на велосипеда си и отпрашва в неизвестна посока. Младият поклати глава:
- Лицето му не се вижда, номер няма, абсурд да го хванем!
- Казвах ли ти да не пиеш онзи резняк?! Айде сега отивай да сменяш гумата! – разпореди старшият.
© Пер Перикон Всички права запазени