8.12.2017 г., 10:34 ч.  

Романът 

  Проза
590 4 6

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

6 мин за четене

          in memoriam

 

 

 

           Пламен Д. - големият мислител! От онези, които се раждат веднъж на хиляда години. Истински Диоген. Само че вместо в бъчва, живеещ в мрачен апартамент в Борово, заедно с възрастната си майка - възпълна жена, страдаща от прогресивна коксартроза. Баща му - виден комунист,  загинал преди години на място, блъснат от пиян шофьор на пешеходна пътека. Единственият му брат умрял покосен от инфаркт на 40. Завършил електротехникум, Пламен записал да следва математика и щял да се дипломира блестящо, ако едно злощастно обстоятелство не пресекло житейския му път като черна котка. В поделението, където навремето отбивал военната си служба, служил като негов новобранец един висшист. Пламен се изкушил да го действа със страстта на велик инквизитор и хоп - не щеш ли, същият за беда му се случил асистент по ЧУДО, така студентите наричали ЧДУ /абревиатура за дисциплината Частни Диференциални Уравнения/. Плешивият чичко, когото всички във факултета на шега наричали цар Борис, заради голямата му прилика с бащата на внука на цар Фердинанд, носел звучното име Бойко Тошков. Той привикал насаме Пламен и му разяснил, че докато той коли и беси в този факултет, да не таи надежда за завършване на образованието си. Това не било шега, защото Тошков удържал на думата си. Пламен завършил семестриално с успех пълен отличен от всички останали дисциплини на следването, но Тошков го късал всеки път на своята, докато най-накрая го отказал напълно. Така Пламен бил принуден да работи като електротехник в т.нар. Полиграфически комбинат, практически до края на живота си. Високият му интелект и умения го откроили много бързо сред безличната сива маса от работници. Комбинатът нямал пари да закупува нова техника. Печатарските машини често се разваляли и тук Пламен бил в стихията си. Като един Архимед, той реанимирал сдаващата техника, често пъти конструирайки от старите нови - по-качествени машини. Славата му се понесла и му предложили да го направят началник на цялата аварийна група за ел. поддръжка на комбината. Ала привикнал честно да си изкарва хляба, той отказал този пост. Продължил да работи наравно с колегите си, в очите на които изглеждал истински бог. Ориентирал се към чуждите езици. Създавайки нов системен метод за изучаването им, той овладял перфектно: английски, немски, италиански, испански, полски и руски. Запознал се и с фарси, а китайският усвоил до степен свободно да чете в. Женмин жибао. Негова страст били компютрите. Постепенно развил небивали хакерски умения и можел да прониква и в най-добре защитените системи. Изучавайки и банково дело, енциклопедичният Пламен забелязал, че чрез откриване на достатъчно голям брой сметки и хитро прехвърляне на суми от една в друга, на принципа "тука има - тука нема", може да се печелят немалко пари. Всичко зависело от наличните собствени авоари. Пламен си докарвал с лекота около 2000 лв месечно, чрез изобретената от него техника на банково мигриране и можел спокойно да напусне работа, но страстта му да бъде Архимед на машинния парк на комбината го заставяла да остане на работното си място. Но един ден майка му внезапно умряла. Останал съвсем сам, той трескаво търсел подходящо момиче, което да направи своя съпруга...и го намерил. Пламнала любов, но заможните родители на девойката - комплексирани висшисти, й поставили условие - тя може да вземе за съпруг единствено висшист. Искали да се омъжи за диплома, а не за човек. Заплашили, в противен случай, да я лишат от значително наследство. Това сложило край на връзката й с Пламен. На практика той получил истински нокаут. От онези, не позволяващи възстановяване! Чашата преляла и Пламен трябвало да избие някак психическия колапс, в който така внезапно изпаднал. Започнал да пише роман. Действието се развивало след завършване на третата световна война. Двамата герои на романа му  - мъж и жена, оцелели по чудо. Те носели вместо медальони - отварачки за консерви. Движели се все на югоизток. Най- накрая достигнали до Малайския архипелаг. Там, разделяйки сферите си на влияние, властвали пиратката мадам Вонг и оцелялата от преследванията и войната, нацистка Елза Кох. Тя се сношавала с огромния си породист пес и развъждала, с помощта на небезиствения д-р Йозеф Менгеле, една порода човешки същества, селекционирана чрез прогресивна прогерия, достигащи до пределна възраст - 30г. Наричали ги сури. Сурите били с максимална височина 130 см. Отглеждали ги единствено заради човешката им кожа, която Елза Кох ползвала за всевъзможни производства. Попаднали в лапите на зловещата нацистка, двамата герои били подложени на небивали изпитания, довели до смъртта на героинята. Елза Кох, влюбена в оцелелия герой на романа, предпочела пред кучето си него, но предварително го карала да гледа непристойни сцени между нея и бедното животно. Кох и Менгеле редовно устройвали забавления със сурите. Едно от любимите им развлечения се извършвало с жени сури в напреднала бременност. Карали ги чисто голи да удрят със специални палки издутите си кореми и да издават гонгов звук. А после хвърляли врели кестени на пода на арената, които ако не бъдат незабавно прибрани от бедните жени, те били убивани. Това ги принуждавало да вкарват тези горещи кестени в половите си органи, за да оцелеят и те, крещейки и виейки от ужасната болка, доставяли сатанинско наслаждение на чудовищната Елза и Менгеле. Романът бил наситен с всевъзможни перипетии, докато най-накрая главният герой успял да ликвидира Кох и Менгеле и да освободи сурите, организирайки едно нормално функциониращо земно общество, което да възроди животът на Земята в стария му формат отпреди войната.

             И ето, че най-накрая в България дошла демокрацията. Време максимално благодатно за издаване на невероятния роман. Но обезвереният Пламен се вслушал в съвета на завистлив свой приятел да изгори романа си, защото, според същия, този роман нямал художествена стойност.  Така се стигнало до прибързано изгаряне на ценния текст. Екземплярът бил единствен. Възстановяването на текста не се състояло. Половин месец по-късно, съседи по апартамент, усетили задушлива миризма на мърша. Наложило се да разбият вратата на жилището на Пламен. Открили тялото му килнато на един стол. Половината от лицето била съвършено разложена. Диагнозата гласяла - исхемичен инсулт. Един от лекарите подметнал едва чуто - вероятно ритъмна смърт. Но това вече нямало никакво значение. Отчаяният самотник се простил завинаги с този свят. Дали се бил преселил в по-добър? Само той можел да даде отговор на въпроса.

              На масата пред Пламен лежали две негови стихотворения. Били автобиографични. Едното на български, а второто на английски. Това е единственото, което по "щастлива" случайност смъртта не могла да отнеме на великия мъдрец:


" ***

Тялото издуто, уродливо,
като във криво огледало.
Косата в пърхот заскрежена,
кожата противно бяла.

Не чакам за нищо награда -
девизът ми: "Подлост и мързел".
Щом видя, че другият пада -
помагам да падне по-бързо...

Единствената моя грижа -
да тъпча своето черво
и да облекчавам трижди
зовът на свойто естество. "



" Genius


Again your bad is a hot-red ember.
In vain you try to fall asleep.
Desires make your flesh to tremble
and force your voice almost to weep.

You are alone on your path
trough this world, neglected, lost.
A poor genius - a psychopath,
a matter-piece, a shade, a ghost.

To form a world your mind endeavor.
With your body it will pass by.
You will not be young forever. -
In your old age you are to cry! "




Бел. на автора. Разказът е художествена измислица.

Мадам Вонг, Елза Кох и Йозеф Менгеле, са исторически личности.
 

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • De profundis!
  • И защо така ни захвърляш от висините на Горния свят в черните дупки на Долния? Интересна съпоставка!
  • Гениално..., не, не..., сатанинско...
  • Фантастичен реализъм...
  • Интересен разказ – съчетание на реалност и фантазия.
    Неудачникът Пламен не успява да се приспособи към обществото, а такива винаги пропадат.
    Във втората част, под формата на фантастичен роман, се казват ужасни истини от историята на човечеството. И звучат като предупреждение
    за нещо, което може да се случи.
    Доста смело, Мисана!
  • Отнесе ми главата с този разказ, особено със сюжета на романа на Пламен. На това му се казва развинтено въображение, моето е направо постно . А първото стихотворение ме прати в пета глуха, браво! Добре, че все повтаряш, че е художествена измислица, замалко да кажа, че не ми прилича много на такава. Истината понякога е точно толкова невероятна и шокираща. Поздравления, Младен!
Предложения
: ??:??