Джак седеше на стол пред вратата на къщата. Беше облегнал глава назад върху стената и подложил лицето си на милувката на сутрешното слънце. Бе началото на деня, когато всичко живо навън се пробужда за нов живот и посреща зората с всевъзможни шумове и звуци. Той обичаше този момент. Обичаше да се вслушва в мелодията на птичите песни, приветстващи изгряващото слънце, в гласовете на домашните животни, идващи от съседските дворове, в тропота на тръгващите по делата си хора и пробуждащия се, бавно навлизащ в релсите на ежедневието град. Почти бе запомнил и последователността на звуците. Най-напред се обаждаха птиците от съседните дървета и го събуждаха. После някъде от далечината се чуваше приглушеният звън на градския часовник, отброяващ часовете точно седем пъти, а малко след това се чуваше тракането на преминаващия влак и ехото от изсвирването му се носеше още дълго време във въздуха. И всичко това се повтаряше всеки път. Джак обичаше да седи пред вратата, да се вслушва във всичко това и ...