Болно му беше да я гледа такава хубава.
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците твърдят обратното. Всъщност и мъдростта не винаги идва с годините, напротив: някои като старци стават по-луди, отколкото са били на младини.
Сега му се струваше, че е без значение дали това е точно така, защото несъмнено промените настъпват – независимо дали го желаеш или не. При нея също бяха настъпили – тялото ѝ, макар и още стегнато, беше наедряло и формите му изпъкваха още по-предизвикателно. Косата, дълга и пухкава преди, сега беше накъдрена и се стичаше върху раменете ѝ като водопад. Малки бръчици украсяваха краищата на зелените ѝ очи, като придаваха завършек на заобленото лице – загадъчен и някак весело уморен. Беше пълна с енергия и по походката ѝ, кокетна и игрива, личеше, че не е ...