С храна си живял - 7.
Произведение от няколко части към първа част
7.
Сред многото торби, кутии, дори сандъци, в колибата имаше и тенекиена кутийка с патрони. Йоан внимателно ги преброи – ще има за две зареждания на пистолета. И даже останаха, за да добави в пълнителя след стрелбата на мъртвия пазач.
Пренесоха внимателно всичко – помогнаха си със старата кола без впрегатни животни, която намериха в богатото село. Месо имаше за няколко плътни наяждания – не само одраната овца, ами и няколко от кучетата, неусетили овреме какво става.
Обаче, не намери жената там, където я остави. Нито новаците. По следата откри трупа й – разголен, нахапан, разтерзан...
Нямаше смисъл да се ядосва – каквото било, било. Друга ще намери. Макар скоро да не планираше експедиция – имаха достатъчно храна. А да се запасяват... Защо? Никой не знае не утрешният ден как ще мине, ами и този как ще завърши. И дали ще завърши...
Дори за двамата бегълци не помисли лошо. Като ги намери – толкова неща ще им измисли, че ще съжалят, задето не са загинали в оная битка...
Драко се върна леко задъхан. Беше убил пазача от другата страна на селото, сблъскал се беше с бягаща жена, изнасилил я, убил и нея, а накрая беше намерил някаква птица в клетка в колибата, пред която Йоан уби стареца. Шарена такава... И явно жилава, както се виждаше по оскубаното й тяло...
Върнаха се пак по същия път – заобикаляйки рида, прегазвайки през тихия брод на иначе шумната и бърза река, оглеждайки се, ослушвайки се. Йоан дори изпрати трима напред и остави трима да пазят тила им. Така – с натоварената каруца, която теглеха и бутаха с усилие, бяха почти безпомощни. А, за да не станеш плячка, трябва винаги да си нащрек. И с извадени нокти – да ги показваш след началото на сблъсъка беше късно.
После, в подземната зала, струпаха всичко върху металния трон на Йоан. И нему, и на останалите беше ясно, че дори в този хлад месото трябва да се изяде до три дни. То и после ставаше, разбира се – в тоя глад всичко се ядеше, а месото и заедно с червеите, но... Сега имаха доста, нямаше смисъл да пестят...
И, все пак, Йоан предпочете месото да е при него. Да се знае кой е вожда, кой държи ръката с палицата...
Метна някакъв голям парцал – я бивше одеало, я наметка – върху труповете на убитите животни и се изтегна отгоре им.
Пак по тая причина не разреши никой да яде сега. До вечерта оставаше малко – нека живеят с мисълта, че той и само той определя кога какво се прави...
В новия свят демократи отдавна нямаше. Бяха там – при хуманистите, при жалостивите, при моралните хора...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
