С какво се занимаваш ? - С идиоти!

С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах. 

Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети за мен. В училище бяхме неразделни, но тя се събра с лоша компания и започна да се " надува" . А след училище съвсем спряхме да поддържаме контакт, въпреки че живеем в един град.

Една вечер сядам да убия малко време пред лаптопа. И си мисля защо да не пусна някоя обява и реклама,да посъживим малко сервиза. Зимата е така. Работата намалява, всеки се е свил на топло в тях или бачка, никой не си реставрира старите коли. Речено-сторено! Подбирам снимки, описание и всичко, както трябва. Щрак в няколко групи и чакаме.

Нищо,че минава 11:30 вечерта, телефона започва да звъни като на пожар. Викам си,тези хора нормални ли са да звънят по това време?!  Нищо да се обадя,че след второто звънене става досадно. Вдигам слушалката, а отсреща се чува силна чалга,кючеци. Повтарям няколко пъти" Ало..алооо ". Най-накрая някой се обажда. Това всъщност не мога да го опиша, затова го цитирам дословно"  Ааа, обаждам са за туй уаа, дет сте гу турнали на файсбука" Започнах да се досещам за какво става въпрос,едва удържайки се да не се разсмея с глас, го прекъснах. Опитах се да го попитам какво точно иска,но отговорът беше невероятен " да простацитирати туй на колатъ " Естествено, веднага го разбрах :) Иска да претапицираме седалките на колата. Поразпитах го за марка, модел и т.н. След края на разговора се чудех как е възможно този господин да кара кола за 200-300 хиляди, а да не може да зададе правилно въпрос. Все още мислеща над това получавам съобщение от Мария. Викам си, как се е сетила за мен и чета " Здрасти, как си? Абе гледам,че се занимаваш с коли,да ми направиш една тапицерия на моята кола. Ама нещо по-евтино или без пари, като за добра приятелка" Е тука вече ми стана ясно. От 9 години ни вест,ни кост от нея ,сега сме добри приятели. То не, че не ми беше ясно,не са една и две , който се сещат за мен ,когато им трябва нещо. Я пари, я услуги, я душевно кошче за отпадъци. 

По край тази работа се нагледах на нагли и безочливи индивиди. Всеки ти се пазари за пари, все едно е на пазара в Димитровград. А тези  с най-скъпите коли са най-стиснати. Да му свършиш две неща, примерно за 50 лева и се започва едно " А акумулатора да видите,че не зарежда и гърнето,че се е пробило,оглушах от него и нещи хлопа отдясно..." Естествено,че няма проблем да се оправи казвам,но ще струва еди колко си пари. Възмутен човека ме пита нали било 50 лева сега и за тези дреболии пари да му искам, за две минути работа било.  Но.. сиренето на магазина е с пари, нали? Свикнахме вече. Плащат за едно, покрай него цялата кола да се обслужи. Наглост голяма. Има и други типове. Тези, които от всичко разбират. Като разбират защо не си го направят сами. От вратата се почва това е счупено, това трябва да се разглоби, онова трябва да се махне. Чел бил в групите във фейсбук. Там му казали къде е проблема. Това ми напомня за БГ мама, където се самолекуват от всичко и сами се диагностицират. Опазил ни Бог ! Чудя се да се смея ли или да плача? 

Има и друг тип. Тези,които си правят колите по телефона. Обажда се, защото бил от далеко и не можел да дойде. Колко щяло да му излезе изкърпване на една кола? Това да не е хляб,да му кажеш колко струва? Нито си виждал колата, нито знаеш какво и е състоянието. Дали има една дупка или няма под, за него е все едно и също. Колкото и търпеливо да обясняваш, накрая пак получаваш отговор " Ко толкова да я гледате, кола кат кола има си дупки?! " 

Затова вече като ме питат с какво се занимаваш, казвам занимавам се с идиоти!