С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах.
Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети за мен. В училище бяхме неразделни, но тя се събра с лоша компания и започна да се " надува" . А след училище съвсем спряхме да поддържаме контакт, въпреки че живеем в един град.
Една вечер сядам да убия малко време пред лаптопа. И си мисля защо да не пусна някоя обява и реклама,да посъживим малко сервиза. Зимата е така. Работата намалява, всеки се е свил на топло в тях или бачка, никой не си реставрира старите коли. Речено-сторено! Подбирам снимки, описание и всичко, както трябва. Щрак в няколко групи и чакаме.
Нищо,че минава 11:30 вечерта, телефона започва да звъни като на пожар. Викам си,тези хора нормални ли са да звънят по това време?! Нищо да се обадя,че след второто звънене става дос ...