С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята се носи аромат на вкусна сиренка, топла, току що изпечена със златиста, хрупкава коричка намазана с жълтък. Златните ръце на мама Тана са я приготвили както и всичко около мен е изтъкала тя: бялата покривка на леглото, чергите, китениците в хармонични цветове.
Истинското ѝ име беше Христана, но в нейния край го произнасяха като Ристана. За това и моята майка ѝ беше казала, че сестра ми е кръстена на нея, защото името ѝ започва с буквата „р“.
Мама Тана е зеленоока, въднъж тя ми каза, че като съвсем малка съм ѝ казала „Имаш очи като котка“. С гъста и чуплива коса, на младини шоколадено кафява, но и вече в напреднала възраст беше само прошарена и все още гъста, така, че като я сплетеше и навиеш ...