Тази странна жена беше загадка за жителите на селцето в Пролома. Остана си неразгадана от деня, в който пристигна, до деня, в който кротко я положиха в селското гробище.
Когато пристигнала в края на есента, била около четиридесет и пет годишна. Носела малък, елегантен куфар в бежово, красива дамска чанта – също в бежово и чадър в бежов калъф. Ботите с мека козинка по края, както и шапката ú – с малка периферия, били черни. Ръкавиците – също. Била облечена в черна пола под коляното и късо капитонирано сако на цветя в старо злато на черен фон. До този ден никой в селото не бил виждал толкова елегантна жена. Германка. Хората гледали втрещени дървения сандък, който заемал цялата каруца и бил с размерите на гардероб. От там едва го свалили осем човека, които разказвали на внуците си, че повече никога не са виждали толкова голям “куфар”. А какво е имало в него, постепенно се разбирало нататък в годините.
Довел я младият инженер Найден Христов - син на търговеца на дървен материал Цеко Христо ...