Развиделяваше се. Небето още тъмнееше, леко оцветено в светли отблясъци само там – на изток, където зад хребета още се криеше първия слънчев лъч. Иван отвори едното си око и се ослуша.
– Какъв беше този звук? Сигурно съм сънувал!
Отпусна се отново на меката възглавница и затвори очи.
Чук-чук.Чук-чук...
– А-а-а, ето пак. – смръщи вежди сънено.
Мъжът седна в леглото и разтърка с длани очите си. Насочи поглед към леко притворения прозорец. Звукът като че ли идваше от там.
– Леле-е-е, още е пет часа! – възкликна той, поглеждайки часовника.
Чук-чук. Чук-чук. Силният и дразнещ звук привлече вниманието му отново към прозореца.
– Ах ти-и-и! Нахалник. Къш! Я да изчезваш веднага!
Виновникът за неприятния звук стреснато литна от перваза и кацна на близкото ябълково дърво. Иван се хвърли в леглото и отново блажено затвори очи. Само след две минути из стаята се разнесе омайна птича песен. Ябълката пред прозореца беше силно разлистена. Края на май – сезонът, когато имаше най-много работа в градините ...