16.03.2010 г., 21:32

Сбогом

1.3K 0 0
1 мин за четене

Отначало мълчеше и не реагираше на нищо. Все едно всичко, което се случваше, не я касаеше. Не искаше да отговаря на удара.  Не може да бъде, тя не реагираше… и те се настървяваха. Ритаха я, тъпчеха я, късаха парчета месо от нея, едно по едно. Болеше я, много я болеше. Болеше я душата. Знаете ли как боли тя? Студено е и не ти стига въздуха. Казват, че сърцето не боляло. Не е вярно. Най-силно боли то. Не издържа... започна да се защитава, а те, предвкусвайки победата, не спореха. Глутница вълци, усетили мириса на кръв. Не знам защо през цялото време си представяше Белия зъб на Джек Лондон и ù се искаше да е така. Но беше сгрешила. Не беше кучето с нрав на вълк, което от несгодите се бе превърнало в зло и безпощадно, но можеше да бъде и  приятел. Отново беше сгрешила. Беше вълк, но не от ония белите,  а зъл вълк, отмъстителен и безкомпромисен, хранейки глада си и изпитващ удоволствие от агонията на жертвата си. Белите вълци са с едни такива влажни очи, като че ли ще ти проговорят, горди са, но едва ли ще ти причинят такава болка. А дали не  беше Маугли и за него важаха законите на джунглата? Само той си знаеше кой е. Едно беше ясно – искаше победа! Но тя беше жена, жена и макар да не беше свикнала да се предава, беше в ситуация на неравна борба и вече ù беше все едно кой ще побеждава. Каза ù „забрави„!  Как да забрави… толкова много обида.  Беше ù изпратено изпитание. Не намрази никой. Просто каза сбогом, но никой не го разбра. А раните щяха да зараснат с времето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...