16.03.2010 г., 21:32

Сбогом

1.3K 0 0
1 мин за четене

Отначало мълчеше и не реагираше на нищо. Все едно всичко, което се случваше, не я касаеше. Не искаше да отговаря на удара.  Не може да бъде, тя не реагираше… и те се настървяваха. Ритаха я, тъпчеха я, късаха парчета месо от нея, едно по едно. Болеше я, много я болеше. Болеше я душата. Знаете ли как боли тя? Студено е и не ти стига въздуха. Казват, че сърцето не боляло. Не е вярно. Най-силно боли то. Не издържа... започна да се защитава, а те, предвкусвайки победата, не спореха. Глутница вълци, усетили мириса на кръв. Не знам защо през цялото време си представяше Белия зъб на Джек Лондон и ù се искаше да е така. Но беше сгрешила. Не беше кучето с нрав на вълк, което от несгодите се бе превърнало в зло и безпощадно, но можеше да бъде и  приятел. Отново беше сгрешила. Беше вълк, но не от ония белите,  а зъл вълк, отмъстителен и безкомпромисен, хранейки глада си и изпитващ удоволствие от агонията на жертвата си. Белите вълци са с едни такива влажни очи, като че ли ще ти проговорят, горди са, но едва ли ще ти причинят такава болка. А дали не  беше Маугли и за него важаха законите на джунглата? Само той си знаеше кой е. Едно беше ясно – искаше победа! Но тя беше жена, жена и макар да не беше свикнала да се предава, беше в ситуация на неравна борба и вече ù беше все едно кой ще побеждава. Каза ù „забрави„!  Как да забрави… толкова много обида.  Беше ù изпратено изпитание. Не намрази никой. Просто каза сбогом, но никой не го разбра. А раните щяха да зараснат с времето.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...