Сънувах. Бях на брега на някакво езеро.
Беше като в есенен ден. Имаше лек, студен вятър, който влизаше през ръкава, обхождаше ме като някой полюс и приятна хладина се настаняваше по цялото ми тяло. Скръстих ръце, прегърбих се леко и тръгнах към езерото.
Синкава мъгла обгръщаше цялото езеро. Виждаше се само бялата пяна на плискащите се вълни. В далечината нищо друго не се виждаше, нито чуваше. Въздухът като малки иглички бодеше и гъделичкаше гърдите ми, но когато го вдишвах, бе приятен, сякаш солен и вкусен.
Ходих бавно и с леки крачки. Помня, че бях бос. Студеният пясък ме караше да свивам нозете си. Не бях приближил още брега и за това пясъкът бе влажен, но не и мокър.
Когато се приближих, усетих, че става по-стдено. Сякаш вече езерото не хвърляше на брега вълни, а парчета бял лед. Пясъкът не бе вече влажен, но стъпвах върху скреж. Усетих, че краката ми започват да се сковават и всяка крачка бе мъчна за мен, сякаш дълбоки корени се изтръгваха от искрящия скреж.
Въздухът стана тежък ка ...