Ще ви говоря за война- нелепа, черна, пошла, войната убиец. Войната убиец не само на тела, но и на души, мечти, надежди. Войната, която убива началото още в зародиш, тихата, безумна война на едеици, която води цялото население. Ще ви говоря в черно. Тук няма герои, а само убийци- волни или неволни. Тук няма герой, а дезертьори. И не, нямям в предвид само онази война, в която излизат шепа невинни и се избиват един друг. Говоря и за онази още по-страшна и тиха война на омразата, на насадената омраза. Говоря за промити мозъци, говоря за слепци с поглед в нереално бъдеще, говоря за манипулация. Говоря и за грешно разбран патриотизъм.

      И за да бъда още по-ясна ще се спра на пример, много далечен от нас във времето, а и в пространството. САЩ, 1861 година, Гражданската война, войната между севера и юга, войната за и против робството. Кога, как и защо възниква робовладелския строй в тази, иначе демократична страна, няма да се спирам, но мога да причисля и този период към тихата война. Факт е обаче, че още през 40те години севера изпреварва юга в икономическо отношение. Появяват се първите картели и магнати в промишлеността. Техните собственици навлизат в политиката. В същото време изпитват остра нужда от работна ръка. От къде да дойде? Ами робите, които измират по памуковите плантации на юг с удоволствие биха заменили полето със завода. Прокарва се идеята за премахване на робството, облечена в най-хуманните и милосърдни одежди. В същото време обаче, плантаторите за нищо на света не биха искали да се разделят с безплатната си работна ръка. Обявяват идеята за антипатриотична, за предателство към страната и грубо погазване на федералните закони. Ясно, спорът прераства във война. Тук идва въпросът: Кой им води битките? Ами простолюдието, обикновенния човек. Малоимотни и безимотни южняци са хвърлени в кървави битки под знамето, за кауза, която дори не разбират- защита на страната, патриотизъм, идеали. И с хъс и силно „Ура” похабяват живота си срещу също толкова бедни, но и толкова нахъсани момчета, да, именно момчета на възраст от14-15-16 години, от севера. Напразно погубени животи не за страната, а за благото на тогавашните олигарси. Между другото, няколко месеца след започване на войната, влиза в сила закон, който освобождава от военна служба богаташките чеда, с презумцията да подсигуряват с провизии фронта. Мисля, че не е нужно да казвам, че провизиите идвали от гърба на редовия гражданин. Или по-скоро взимали последния залък от устата на останалите в заводите и по полетата жени и деца, но нищо, то е за страната...

      Сред тълпите на фронта са и моите дезертьори. Но те бързо откриват, че това не е тяхната война, те не се припознават в нито една кауза. Избират да бъдат гонени от две страни, пред алтернативата доброволно да загиват, доброволно да убиват, но не за тяхната битка. Да ги съдим ли, че не са пожелали да умрат, за да може шепа хора да бъде облагодетелствана?

Този пример от така далечната история, дали не се повтаря под една или друга форма и до ден днешен? Дали и днес не изпълняваме желания на шепа хора? Имаме ли насадени мисли? Не сме ли подвластни на една голяма манипулация? Следващият път, когато чуете за бял, чернокож, арабин, мулат, жълт, циганин, еврейн, мюсюлмамин, християнин, руснак, американец или какъвто и да бил помислете вие наистина ли го мразите и защо. Дали случайно не прочетохте, не чухте, не видяхте или не ви казаха, че трябва да мразите?