Наближавахме безлюдна автобусна спирка.
- Ето тук може да спреш - посочи тя към спирката усмихвайки се - Живея наблизо и знам пътя, а знаеш ли какво не направихме, не си разменихме телефонните номера, ще ми го дадеш ли
Продиктувах десетте числа, моят мобилен звънна.
- Аз съм, да видя дали правилно съм ги записала - сериозно рече тя
- Правилно, всичко стана така набързо, че може да съм ги продиктувал грешно.
Тя се усмихна загадъчно.
- А мога ли да ти се обадя, ако си любител на джаз-концерт, имам билети за другата седмица, после следващата на Мраморния стадион концерт на Шаки Руфа и Ана Виси. Благодаря и за приятното пътуване.
- И аз благодаря - отговорих с пресъхнало гърло
Ходихме и на двата концерта, приятно и неангажиащо приятелство. Чувахме се по мобилните или ми изпращаше кратки СМСи.
- Петро, а кога трябва да вземеш онези госпожи от Есипсос, мога ли да пътувам с теб отново до там,
по-приятно е и по-бързо - попита Кеви по мобилния
- Разбира се, щом ти е харесало заповядай. Казаха, че ще се обадят два дни преди края на процедурите им. Ще ти позвъна веднага.
След няколко дни кокетките Мина и Тина се обадиха. Уточнихме подробностите, кога да съм там. Звъннах от своя страна на Параскевия.
Натоварих двете й чанти и тръгнахме. Нещо омърлушена ми се виждаше, лятна умора или в повече й е дошло мачкането на чаршафите и гимнастиката там. Унесе се в дрямка. Сепна се изведнъж.
- Ох , къде сме
- След малко последната бензиностанция преди Аркитца, има кафе-барче,тоалетна. Ако нямаме бърза работа можем да си починем
Настанихме се на хладничко в барчето, тя отиде до тоалетната. Появи се видимо в по-добро и свежо състояние. Поръчах две фрапета и бишкоти.
- Извинявай, карах две последователни дневни и нощни смяни и съм задрямала, но с удоволствие ще пийна фрапе, а бишкотите за теб, аз съм на диета.
Погледнах я, нямаше издайнически хлътнали в сенки недоспали очи, умело бе сложила грим, очна линия, устничките със загадъчен цвят червило на пепел от рози, сега го измислих, много знам какъв цвят има тази пепел, но пастелено червило и не натрапчиво.
- А ти Петро, от къде познаваш кирия Катерини, интересно ми е - дяволито попита Кеви
- Преди години работех събота и неделя към сладкарски цех, разнасях торти, пасти, сладкиши с хладилен микробус. По заявка доставям стоката, оставям фактурата, плащат в брой или по банков път. Винаги пътувах до Аркитца, изчаквам ферибота, качвах кашоните и се обаждам по телефона на кирия Катерини. Веднъж тя ми каза, че няма възможност да ги получи на кея и мога ли да отида аз.
Съгласих се, не бях ходил в Едипсос. Пристигнах, тя ме насочваше по мобилния и така открих заведението й. А на връщане винаги вземах от Аликанте бидони със сметана.
Работех на две места, защото имах кредит за жилището си. Веднъж тя ми каза, че не може да плати доставката, довери ми, че играе ролята на посредник с други клиенти с надценка 15-20 %, но те не платили своевременно последната сума и беше притеснена. Сумата бе 1250 евро, казах й да не се притеснява, аз имам парите и ще ги отчета във фирмата. Така и направих. После нещата се оправиха, тя се стабилизира и това е. Остана ни взаимното уважение...А виждала ли си едни шарени покривки за маса, това са подарък от моята майка за кирия Катерини, те са в наш национален стил.
Мама е Управител на текстилната фирма и когато ми идваха на гости по ферибота й ги изпратили.
Но повече не съм се интересувам за кирия Катерини, има ли семейство, деца... понякога на човек не му е приятно да го разпитват за това.
- Прав си Петро, не е приятно - меланхолично заяви Параскевия
Фериботът ни стовари в Едипсос. След малко бяхме пред заведението на кирия Катерини.
- Петро, а ако ти се обадя да дойдеш в Едипсос ей така, за някоя събота и неделя, ще дойдеш ли - пошита тя внезапно с вперени в мен очи.
Погледнах я. Може би прочете в очите ми '' А има ли защо, Кеви...''
Тя само прехапа устни и не отрони нищо.
- Но, ако се обадиш, ще дойда с удоволствие - излязох от създалото се неудобство
Сутринта в 10 и 45 часа , или в 11 без 15, бях във фоайето на спа-хотела.
Асансьорът се отвори и Мина, и Тина цъфнаха засмяни.
- Петро ти си точен както винаги, момчето ми - прошепна кирия Мина
- Петро честно, малко се съмнявах в точността ти - подигравателно рече Тина
Направих се, че не съм я чул. Нарамих куфари, чанти и в колата. Изчаках си да уредят някакви формалности на рецепцията, да си вземат довиждане с някакво семейство, прегръдни с други жени.
Театрално им отворих задните врати, настаниха се и потеглихме.
По пътя оживено коментираха някакви случки от престоя им, артистично извиваха ръце и глави, като гейши на спектакъл. Е, видимо са останали доволни от престоя си.
Спрях пред кирия Мина, помогнах за багажа й, тя извади 150 евро и ги подаде.
- Благодаря ти миличко, ще чакам да ми се обадиш през седмицата, липсваше ми - прошепна тя, галеше дланта ми - Ще те чакам
Помогнах и на Тина с куфарите пред тях
- Петро ще се качиш ли горе,... да ми помогнеш за куфарите пък и имам бутилка бяло вино в хладилника, и шоколадови бонбони, нас чакат.
Подчиних се. Нали ще си плати и транспорта.
Пийвах малко оттегчено, не че 160 километра са много път, но все пак е напрежение и носиш отговорност за пасажерите, макар Аудито А6 да е здрава и надеждна кола.
- Петро, не се притеснявай, приготвила съм ти халата, знаеш къде е банята или искаш да ти я покажа...- похотливо ми намигна - Момент само и ще те заведа
Колко му трябва на един мъж, дето казват бабите на село '' с по-слаби ангели.''
Къпехме ли се, стенехме ли от удоволствие или просто се превземахме в любовта си.
Новата седмица започна с полужителен заряд, даже две колежки с присмех отбелязаха
- Какво ти стана Петро, много си весел и работиш за двама, не е само от слънцето и морето, а ние чакаме да дойде нашия ред,... и се надяваме де.
В отговор само облизах устни и намигнах с око.
Беше ме яд на Тина, така ловко да се измъкне с един гол секс и да не плати транспорта , все пак за мен са разходи, а за нея икономии. Е хайде, ще икономисам от закуски.
Обещаващо посрещане при кирия Мина, пощипване но бузката, нежна целувка.
- Доволен ли си Петро, не си на загуба нито на печалба от прищявките ни до Едипсос и обратно, но за мен конкретно си беше пътуване-удоволствие. Нещо не си в настроение, а. Тина не ти е дала за пътните нали, сега ще я оправя - гневно каза и набра номера й.
- Тина, скъпа, ти разплати ли се с Петро...Не, нали, преспа с него, намачка чаршафите, охкаше цяла вечер, а забрави да му платиш. Виж какво, аз си плащам даже и когато е само за секс при мен, защо ли. Ами ти как ползваш кремове, помади за да се поддържаш а, така и той, това тяло трябва да се храни с качествена и калорична храна за да има сила за нас. Мислиш, че не знам, че тайно го прикоткваш при себе си, ама хайде нали си ми приятелка, но трябва да си плащаш скъпа...Не, не ми се е оплакал, но му се обади и му плати за транспорта... Даа, едното няма нищо общо с другото, просто другото му е компенсация за дето ни изтърпя 300 километра и на полувин цена, кой друг щеше да го направи. Засрами се.
Кирия Мина говореше толкова назидателно, че и аз й повярвах, но беше поне искрена. Тези пари с тях или без тях, но защо пък без тях. Така де, интимен помощник ако съм, може и без пари , но колата не върви с вода, ама и водата е с пари.
- Ела, ела момчето ми, да мислим за друго.
И ме поведе за ръчичка към спалнята, като малко детенце към детската площадка...
Начумерена Тина даде ония пари, само дето не продума, ами аз колко да ти взема за спалнята.
Позвъни Параскевия от Едипсос
- Ще има някакъв фестивал тук, на Лутрото, можеш ли да дойдеш, събота и неделя е.
- Разбира се, от кога мечтая да седна в Лутро Едипсос, като някой древен гръцки философ, и да гледам умно - през смях казах
И какъв бил фестивалът, ритуално къпане без дрехи на фона на луната. Измислица за мен на неангажирани хора в сериозни дела, дошли да се забавляват по своему. Жени, мъже, деца, облечени в бели дълги роби да пристъпят по плажа на път за лутрото. И какво е лутро ли, ами ксто едновремешните бани без душове, издълбани мраморни корита и прелива минерална вода едно в друго, лежиш гол и луната над теб свети. Е има и подробност. Без роби, на голо, хванати за ръце мъже и жени да обикалят някакъв камък. Атракция, ама да си оператор на някоя телевизия.
- Кеви, срам ме е - промърморих - Не съм сигурен в себе си,... ами при вида на толкова голи жени огряни в лунна светлина, ами ако мъжкото в мен примърда...Не, не, ти отивай, аз ще стоя тук облечен в бялата си тога и ще те наблюдавам.
- Петро, и на мен не ми е приятно това, голотата е свещена и е само за двама. Не можем ли да ги заобиколим незабелязано.
Така и направихме. Седнахме на едни камънаци загледани в лунната пътека в морето.
следва
© Petar stoyanov Всички права запазени