14.
После се заточиха дълги зимни дни и нощи. Събирахме се в големия апартамент на третия етаж, дежуряхме на пост, цепехме и носехме дърва, ходехме за вода, готвехме, перяхме...
И много четяхме...
А още повече си говорехме...
Така стигнахме до една идея – какво е станало със света...
Първа се сети за възможността Анка. Тя си падаше по точните науки, макар и внучка на лекар. Обичаше да чете и направи рейд по апартаментите, за да намери хубави – според нея – книги. Заедно с нея над четивата висеше и сестричката ми. Освен, разбира се, когато бяха ангажирани в общите работи...
Та един ден Анка каза:
- Мисля, че знам какво е станало с планетата...
Вдигнахме глави към нея. В хола беше тихо – само младежта бяхме се събрали. Подготвяхме се за поредния учебен ден. След малко трябваше да дойде класният и да говорим за самотата на човека. Темата беше обща, подготовката – по избрано от теб произведение. Аз лично взех една малка детска книжка, чешка, от едно време. “Павел сам на света”. Разказваше ...