10. Сладко от усмивки

Баба вари сладко на двора. В голямата калайдисана тава с дръжки - върху огнището от големи почернели камъни. В огъня пукат като нежна музика пръчки от изрязани през пролетта лозички и хранят огъня с шепот. Баба много внимава да не усили прекалено силата на пламъка, сладкото трябва да се вари на умерен огън.

— Гледай да не станат много мехурчетата в тавата – поръчва ми тихо.

Стоя до огнището и се опитвам да преброя мехурчетата, които се пукат с усмивки и оплезени езичета. Ароматът на домашно сладко от смокини прониква в душата ми, разтваря се в кръвта ми и засяда в спомена като златно бижу от нежното детство.

Приготвяме бурканчетата, откъсваме по листо индрише за всяко и в паничка до тях слагаме орехови ядки и портокалови корички. Моята задача е да подавам на баба по едно листо индрише, по три орехови ядки и една малка лъжичка портокалови корички.

Огънят вече е прегорял, в пепелта се пекат млечни царевици, които обичам.

— Завивай ги в листа от мамули - да не им избяга сладостта и да се задушат като буби – учи ме баба.

С нея седим привечер на циментовите стълби пред къщата и от чинията с изрисувани рози гребвам с малка лъжичка от сладкото, слагам го върху залъче топъл черен хляб и отхапвам блажено. Не бързам за никъде. Не се тревожа за нищо. Баба е до мен. Времето спи нежно.

Вечерта се усмихва благо, душата ми се усмихва през сълзи. Споменът е толкова сладък и кратък, а аз така искам, но не мога да бъда отново дете. А баба я няма. Тя е ангел и може би точно сега черпи другите ангели със спомена за сладко от смокини, събрал нежност, усмивки и светлина – жива вода за душите на смъртните.

автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "Нежно" - 2023 г.