28.09.2010 г., 14:39

Смърт за един самотник

1.2K 0 1
1 мин за четене

Далеч си...

Чрез звука на моето вдишване усетих хлад.

Болезнено страдание, обхвана ме, може би и страх.

 

Не разбрах къде си...

Само предполагах.

Немият дух на вечността и той мълчи. Измъчва ме.

 

Разпиляваш се...

Пред моите затворени очи като пъзел от черни рози,

събрани в най-тъмната нощ под кървавата луна.

 

Опитах се да ги събера, но напразно...

Студеният северен вятър ги вледени и счупи

със замаха на яростта.

Разплаках се, че не мога да те върна,

а отстрани всички адски твари ми се присмиваха.

 

И тогава проклинах...

Себе си, душевния отшелник, проклет безумец,

който пренебрегна всичко и всички.

 

Само за теб...

 

Ще си поплача още...

Нека ми се смеят. И ще тръгна със исполинска злоба

да разчупя празнотата.

Ще убия присмехулниците, шутове на мрака.

 

Как да те върна...

Ако можеше сълзите ми да се превърнат "в теб",

нямаше да спра да плача.

Не си отивай поне от моето сърце,

защото ще е празно и студено, мъртво и сковано.

 

И като те няма...

Дано краят ми е като твоя.

Да се разпилее безцветният ми бездушен пъзел на хиляди парчета

под музиката на северния вятър.

 

И дано те намеря най-после в света на мъртвите,

обляна в пурпурни лъчи, зовяща моето име.

 

Както аз сега не спирам да го правя...

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...
    И дано те намеря най-после в света на мъртвите,
    обляна в пурпурни лъчи, зовяща моето име.

    Както аз сега не спирам да го правя..."



    Ще си я върнеш!
    Дори да не си сред живите,
    ще се намерите отново..
    Тя,любовта,ще те обикне,
    ще пресуши сълзите ти..
    Ще те съживи
    напук на "присмехулниците, шутове на мрака."

    Горе главата!

Избор на редактора

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...