СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и шеста
Вечерите в Рабат бяха необикновено приятни. След 9 часа, под влияние на приливите и отливите на океана, вятърът утихваше и човек дишаше леко. Свежият океанският въздух се напояваше с аромата на жасмин. Този мирис имаше необикновената сила да се просмуква навсякъде, в къщите, в кинозалите, в ресторанта, даже в душата на човека, и той имаше чувството, че живее в парфюмериен магазин.
След вечеря, Лина сядаше в двора на малката си къщичка с чаша пресно изцеден портокалов сок пред себе си. След напрегнатият ден в училище, самотните вечери не само, че не й тежаха, но й даваха възможност да почива пълноценно и да се готви за следващия ден. Правеше първите си крачки в професията, за която не беше учила, нямаше никакъв опит. Непознаването на манталитета на децата, допълнително усложняваше задачата й на начинаеща учителка. Помагаше й вродената любов към децата и изключителното силното й желание да успее. Беше се амбицирала, за кратко време да усвои тази прек ...