Сомнамбулизъм при каталепсия

                                        разказ на ужасите

                                       Глава  1 - Интервюто

  Доктор Алън Хосуър се оказа много приятен човек поне на пръв поглед. Прошарената и гладко сресана коса, поддържаните мустаци и очилата му придаваха доста интелигентен вид. Но очите му изглеждаха леко угрижени и замислени, вероятно искаше да предразположи двамата журналисти към темата, която щяха да обсъждат.
   - Случаят Хорсън е може би най-интересният в моята кариера. Лично аз в дългогодишна си практика като лекар не съм чувал за подобен случай и смятам, че това е една голяма загадка, която трябва да бъде проучена и изследвана както от специалисти в областта на медицината така и от експерти по паранормални явления.
   - Защо смятате, че случаят Хорсън е паранормално явление? - попита Харолд, един от двамата журналисти.
   - Според медицината е напълно невъзможно тяло, намиращо се в състояние на каквато и да е кома да се движи свободно. А каталепсията е особен вид кома или припадък, който засяга мозъчната дейност и централната нервна система, като жизнените функции са намалени до такава степен, че наподобяват смърт. Често се случва хора, изпаднали в каталепсия да са погребвани живи. Причините за това състояние могат да бъдат хипноза, падане от високо, натравяне, силен емоционален шок или катастрофа, какъвто бе случаят Хорсън.
   - Ще разкажете ли случаят на братовчедите Хорсън или по-точно този на Уейн. Мисля че на читателите ще им бъде интересно - подкани Руди, другия журналист.
   - Разбира се! - отговори Доктор Хосуър.


                                    Глава 2 - Предистория

  На двадесет и осми май хиляда деветстотин осемдесет и шеста родителите на братовчедите Уейн и Антъни Хорсън решили да избягат от натовареното и подтискащо ежедневие на Чикаго и да заминат на едноседмична почивка на Монт Кроу - живописен курорт във вътрешността на скалистите планини. Те не могли да вземат със себе си момчетата, затова избрали те да бъдат заедно, като оставили четиринадесетгодишния Антъни на грижите на седемнадесет годишния Уейн. Родителите на Уейн все пак помолили и съседите им Марк и Грейс да наглеждат децата, макар че имали доверие на сина си.
  Уейн обаче решил, че щом двамата с братовчед си са сами, могат да правят всичко което си поискат. Той намерил ключовете от семейният "Роувър" (курортистите заминали с "Форд"-а на родителите на Антъни) и заедно с братовчед си пожелали да ходят по момичета. Обадили се на няколко от тях, после ги взели с колата и ги закарали в гориста местност. Пирували цяла нощ, пили уиски, ром, правили секс. На връщане от гората, след като закарали момичетата по домовете им, под въздействието на алкохола, Уейн натиснал силно педала на газта за да даде израз на емоциите си, но на един остър завой колата поднесла и двамата неопитни тинейджъри полетели надолу и се натресли в едно дърво. Антъни излязъл невредим поради това, че сложил предпазния си колан, но Уейн нямал този късмет - ударил се в стъклото и изпаднал в безсъзнание.
  Момчето, след като видяло в каква ситуация се намирали и кръвта която изтичала от главата на братовчед си, излязло на пътя и започнало да маха на минаващите коли. За щастие се намерили добросъвестни граждани, които го отвели до най-близкия телефон, от където той набрал номера на районната болница "Rescuing".

   По това време Алън Хосуър бил директор и главен хирург на болница "Rescuing" в район "Уилоу Спрингс в Чикаго. Когато личната му секретарка Катлина се обадила на повикването и съобщила за катастрофа в близост до детелината на Палос Уудс той пратил екипа на младия доктор Стивън Уолкър. Когато доктор Уолкър пристигнал на местопроизшествието и прегледал Уейн бил категоричен, че момчето е мъртво - нямало пулс, зениците му не реагирали на светлината, което означавало, че се касае за мозъчна смърт. После на място дошла полиция, която се заела с разследване на случая. След направена кръвна проба установили, че причината за катастрофата е алкохол и несъобразено шофиране.
  Екипът на доктор Уолкър прибрал трупа в линейката и взел Антъни, който бил в шок от случилото се. Момчето било прегледано от психолог, дали му успокоителни, след което то дало показания за инцидента.
  От болницата се свързали със съседите Марк и Грейс, но не могли да намерят родителите на двете деца въпреки опитите които направили. Оказало се че Монт Кроу има около четиридесет хотела, но половината от тях нямали телефони или поне не били вписани в указателя.
 
  Последвали стандартните мъчни процедури за едно такова събитие. Марк и Грейс се свързали с една погребална агенция и поръчали ковчег и превоз. След това Грейс придружила Антъни до дома на Уейн, като решила за остане с него. Марк пък повикал "Пътна помощ" с която докарал катастрофиралия автомобил до дома им, после се разровил в указателя и намерил още телефонни номера на хотели в Монт Кроу, както и номерът на управлението на курорта, и поръчал ако открият двете семейства, непременно да им предадат за инцидента и те да дойдат незабавно.
  Трупът пристигнал заедно с ковчега в десет часа вечерта. Мъжът и жената го пренесли в спалнята на двете момчета и предложили на Антъни да спи у тях, но той отказал категорично. Уверил ги че не се страхува, че вече не е в такова шоково състояние и поискал да спи в спалнята до братовчед си. Все пак те останали с него до полунощ, докато той заспал.


  Но Антъни спал малко, като сънищата му били объркани и неспокойни. Сънувал катастрофата, мъртвия си братовчед, сънувал родителите му, които идват и научават за смъртта на сина си. Събудил се рязко от някакъв шум. Отначало помислил че нещо в стаята е паднало, след това обаче си казал, че този шум може да е част от сънищата му.
  Обърнал се наляво, където в зловещия черен ковчег лежал Уейн. Силната лунна светлина, идваща от прозореца осветявала бялото му лице.
  Изведнъж ръката на Уейн помръднала! След това главата се размърдала и очите се отворили! Той се изправил и слязъл от ковчега, като очите му били неподвижни и втренчени.
  Антъни се изправил до стената. С широко зейнали очи и застинало изражение той наблюдавал ставащото пред погледа му! Усетил как космите му настръхват от неописуемия страх, който изпитал.
  Уейн стоял прав до ковчега с лице към тавана и със зейнали уста и очи, наподобявайки злокобна статуя. След малко тръгнал напред, достигнал до средата на стаята и клекнал. Очите и устата му останали отворени.
   - Уейн!! Уейн!! - извикал Антъни след него.  - Уейн! Ти си жив! О боже!
Но Уейн не му обърнал никакво внимание, а продължил да се взира в тавана с ужасяващо мъртвешко изражение.
  Стоял неподвижно около две минути, след това станал и тръгнал в обратна посока, към ковчега. Качил се в него, легнал неподвижно и затворил устата и очите си.
                                                                      
                                                                                                       
  Било е три и двадесет един от служебните телефони на болницата "Rescuing" позвънял. На смяна се оказал доктор Роджър Брайс, който вдигнал слушалката.
   - Братовчед ми е жив!! Ела те бързо! - викал момчешки глас от отсрещната страна - моля ви ела те бързо.
   - Чакай малко, успокой се моето момче - от дългогодишната си практика на доктор Брайс знаел, че в такива ситуации най-важното е да успокои човека отсреща по всякакви възможни начини.
   - Братовчед ми е жив!! - викал гласът отсреща.
   - Добре, успокой се малко. Аз съм доктор Роджър Брайс. А сега ми кажи кой си и за какво става въпрос, само ми отговори спокойно, без да бързаш.
   - Аз съм Антъни, братовчед на Уейн. Ние сме двете момчета, които катастрофираха снощи. Мислеха, че Уейн е умрял, но тази нощ той се събуди.
   - Чакай, чакай, ти си Антъни Хорсън. Боже мой, идвам веднага!


                                       Глава 3 - Историята

   В четири и половина сутринта домашният телефон в спалнята, където спяхме със съпругата ми Уилма, иззвъня. Вдигнах аз, защото предположих, че това обаждане е предназначено за мен. Като главен хирург и директор на лечебното заведение такъв тип събуждания се е случват неведнъж. След кратък, но сериозен разговор аз станах, целунах полузаспалата си съпруга, облякох се и излязох от стаята.
  Пристигнах в къщата на семейство Хорсън в пет и половина сутринта. Роджър Брайс заедно с една медицинска сестра Кейти успокояваха Антъни. А в ковчега неподвижно лежеше Уейн Хорсън.
   - Проверихте ли дали е жив?
   - Няма признаци на живот, няма пулс, няма свиване на зениците, тялото е студено. Може би Антъни все още не може да се отърси от преживяното.
   - Не е вярно, той ходеше! Видях го със собствените очи! - извика Антъни. Роджър го потупа по рамото.
  Аз хванах ръката на Уейн и я държах около минута.
   - Има пулс! - извиках - много е слаб, около един удар в минута и едва се усеща.
   - Значи Уейн Хорсън е жив? Така ли?
   - Момент, да проверя зениците..ето. ..да изчакаме малко. Реагират на светлината, но съвсем бавно.
   - Това какво трябва да значи? Жив ли е?
   - Да! УЕЙН ХОРСЪН Е ЖИВ! - обявих на всеослушание. Антъни ме изгледа обнадеждено.
   - Този доктор, как се казваше... Стивън Уолкър, нали той констатира смъртта, трябва...
   - Не е виновен само той! Ето че и ти не успя да усетиш пулс. Това е КАТАЛЕПСИЯ!
   - Каталепсия? - повтори въпросително Роджър, сякаш не вярваше че такова състояние е възможно наистина.
   - Точно така доктор Брайс, това е каталепсия, изключително рядък вид кома, който е все още обект на изследвания.Трябва ВИНАГИ да се внимава и винаги да се проверява обстойно за ето такива състояния, защото като нищо може човек да бъде погребан жив!
  Антъни наблюдаваше с особен блясък в очите разговорът между двама ни. Уейн е жив, и това за момента бе най-важното за него.
   - Интересно - отговори Роджър Брайс.
   - Още по-интересно е, че той през нощта е станал и е ходил. Това е сомнамбулизъм!
   - Сомнамбулизъм при каталепсия? - още по-озадачено ме попита Роджър.
   - Сомнамбулизъм при каталепсия! - повторих замислено - Това е много, много странно!
   - Докторе, Уейн ще живее ли? - момчето се обърна към мен
   - Много вероятно е да оживее, но само Бог знае какво ще се случи - отвърнах аз, след което насочих поглед към екипа си -  Доктор Брайс, Кейти, тръгвайте към болницата, за да предадете дежурството на новата смяна, след това можете да почивате. Аз ще остана тук поне до следващия ден, за да наблюдавам пациента.

  През деня не се случи нищо интересно. Уейн лежеше като умрял и не даваше никакви признаци на живот. Аз се обадих до болницата и наредих да ми доставят необходимата апаратура за изследването. Целта ми беше да следя сърцето, температурата и кръвното налягане на болния.
   - По принцип сомнамбулизмът се проявява през нощта, но за всеки случай искам да съм тук през цялото време - заърших аз.

  Към осем часа на вратата се появиха Марк и Грейс, които бяха решили да се отбият и да видят клетия Антъни. Когато ме видяха заедно с цялата апаратура, която бях поставил на Уейн, те застанаха пред вратата като хипнотизирани.
   - Уейн е жив! Чичо Марк, лельо Грейс Уейн е жив!
  Двамата съседи ме изгледаха с недоумение:
   - Момчето е живо, но в състояние на каталепсия - допълних обяснението на Антъни.
   - Ще оживее ли? - попитал Марк
   - Да се надяваме! Все още се знае много малко за това състояние, защото рядко някой се е сблъсквал с него. В момента искам да го изследвам.
   - Докторе, не знаем какво да кажем! Най-хубавото е, че Уейн е жив!
   - А каква е тази каталепсия? Опасна ли е?
  Наложи се да им обясня подробно това, което знаех за състоянието, Антъни пък им разказа за снощната случка. Грейс промълви с ужасено изражение:
   - Господи.. А вижте, изглежда все едно е мъртъв.
   - Щом е ставал значи не е възможно да е кома или припадък. Може да е нещо друго - добави Марк.
   - Ето затова съм тук с тази апаратура. Според медицината няма как да се случи нещо подобно. И аз не мога да го повярвам освен ако не го видя с очите си. А за каталепсията - просто тя е като комата, трябва да чакаме и да се молим.
  За момент настъпи мълчание. След малко някаква мисъл проблясна  главата ми и аз се обърнах към Антъни.
   - Знаеш ли дали Уейн е имал пристъпи на сомнамбулизъм?
   - Мисля че не. Аз и моите родители живеем в друг район. Често си гостуваме, обаче рядко преспиваме едни у други. Но ако е бил сомнамбул щяхме да го знаем.
   - Е, господин....
   - Хосуър, Алън Хосуър..
   - Господин Хосуър, Антъни, ние трябва да тръгваме, защото ни чака работа. Ако онези са намерили родителите ви, те могат да ви се обадят или да дойдат. Ще се опитаме да звъннем отново. Радваме се, че Уейн е жив и ще се молим да оздравее. Довиждане!
   -  Довиждане и благодаря ви за помощта - любезно отговори момчето.

  Идваха други съседи, роднини и приятели, които бяха чули за катастрофата и с удовлетворение разбираха, че слуховете за смъртта на момчето не са верни. Уейн бе жив, макар и все така неподвижен и студен. След известно време забелязах, че у Антъни започнаха да се прокрадват съмнения относно снощната случка и живота на Уейн, защото ме зазяпа изпитателно, а в очите му вече се четеше несигурност. Може би наистина бе сънувал това събуждане, може би Уейн бе мъртъв. Но все пак аз бях открил пулс и това трябваше да означава живот! Погледна към монитора, отчитащ ритъма на сърцето - на екрана светеше права линия, прекъсвана от слаби амплитуди. За момент и аз се запитах дали пък не бяха някакви остатъчни мускулни конвулсии? Антъни продължаваше да ме гледа с недоумение.
  За вечеря пратих момчето да купи консерви, които донякъде заситиха глада им. Дохато ядохме с възхищение наблюдавах детето, правеше ми впечатление силния характер на този млад мъж, волята му да преодолява трудности като тази. Не всяко момче на неговата възраст би се справило със ситуацията по такъв начин.
  Към единадесет пренесоха дивана от всекидневната, където трябваше да спим, след това и двамата си легнахме.
 
  Беше може би към един и половина когато се сепнах от нещо! Бях отворил очи и гледах към монитора, а той показваше нормален, като за жив организъм пулс! Антъни също се бе изправил и се взираше в братовчед си. Облаците пречеха на лунната светлина да влиза с цялата си сила през прозореца, но все пак всичко в стаята се виждаше сравнително добре. Аз скокнах от леглото и отидох до апаратурата. Термометърът на тялото показваше двадесет и четири градуса, кръвното налягане му бе осемдесет и осем на шестдесет и две, а пулсът - четиридесет и шест, което бе в горе долу поносими за жив организъм граници.
  Изведнъж Уейн се изправи рязко от ковчега. С ококорените очи гледащи нагоре и зейналата в страховита гримаса уста, той наподобяваше молещ се сектант, навлязъл надълбоко в дебрите на религията си. След малко Уейн излезе от ковчега, стоя изпраевен около половин минута и бавно тръгна към средата на стаята като завличаше със себе си кабелите от апаратурата. Аз бавно отделих системите от тялото му, като в същото време внимавах да не го събудя.
   Всичко стана точно така както го описваше Антъни - Уейн спря на средата на стаята и клекна, а втренчено му изражение наподобяваше човек, изпаднал в транс.
  С леки крачки застанах пред него и помахах с ръка пред очите му. Знаех, че пациентът няма да реагира, защото в това необикновено състояние човек е като откъснат от света. Знаех също, че за нищо на света не трябваше да го будя.
  Уейн постоя така около две минути, след което отново се изправи, обърна се и като на парад тръгна обратно към ковчега. Влезе в него, после легна и затвори очите и устата си, сякаш се готвеше да заспи. Аз отново прикачих системите му, които отчитаха плавно понижаване на пулса, на температурата и на кръвното налягане! Уейн Хорсън бавно се връщаше към предишното си състояние.

  На другия ден настоях Уейн да бъде закаран в болница, където щеше да бъде под засилено наблюдение. Още в осем сутринта дойде линейката и откара пациента. А опечалените подителите на момчетата се върнаха около обяд, но се успокоиха след като чуха истината.
  Следващата нощ, в болницата Уейн отново имаше пристъп на сомнамбулизъм. Тогава  целия лекарски екип нощна смяна, заедно с мен, наблюдавахме странното зрелище. Не засякохме повишено ниво на радиационния фон, нямаше промяна на температурата или налягането в болничната стая, камерите не заснеха никакъв друг обект освен Уейн, който стана от леглото, направи няколко бавни крачки и клекна на пода, а след това се върна обратно по същия път. Единствените промени бяха в тялото на пациента - повишаване на пулса и температурата.
  На другия ден, четири дни след като бе претърпял злополуката, в три часа и дванадесет минути след обяд Уейн Хорсън се събуди, за радост на родителите си, на приятелите си, на роднините си и най-вече на Антъни. Изписаха го на следващия ден, в дванадесет и тридесет. Той се възстанови изключително бързо.
 А сега, години след злополуката, Уейн Хорсън  живее един нормален живот, заедно със съпругата и трите си деца.


                                Глава 4 - Заключението

   - До какви заключения стигнахте с вашия екип след случилото се? - попита Руди
   - За съжаление имахме много малко време за изследвания, защото за радост Уейн се събуди неочаквано бързо. Но от изводите които направихме стигнахме до следното заключение: СОМНАМБУЛИЗМЪТ И КАТАЛЕПСИЯТА СА ЗАБОЛЯВАНИЯ НЕ НА ТЯЛОТО, А НА ДУШАТА! Както знаете душевните заболявания за лудостта, депресията, шизофренията. Оттук следва, че и комата, заедно с нейните разновидности е някакъв вид душевно състояние.
   - Логически погледнато е така. Но имам и още един въпрос - намеси се Харолд - Вие казахте, че при изследването в болницата не е измерено нищо необичайно около пациента. До колкото зная в случаи на кома, сомнамбулизъм, епилепсия или смърт във въздуха се е наблюдавала лека промяна и олекване на тялото.
   - Искам да ви поправя, според изследванията тялото олеква с около петнадесет грама само при смърт, а при другите състояния като кома, епилепсия, каталепсия и така нататък се наблюдава нещо като ореол около главата на пациента. Някои казват, че това е обърканата душа на човека, която не може да влезе в тялото. В други състояния като шизофрения и сомнамбулизъм, където имаме двойнственост на личността, се наблюдават мигновени промени в атмосферата непосредствено преди пристъпите. Но в дадения случай, въпреки че бяхме снабдени с много точни и съвременни уреди, не засякохме нищо подобно. Просто случаят се оказа по-странен и от най-странните предположения.
   - Извикахте ли експерти в тази област, които биха могли да ви помогнат.
   - Разбира се, поканихме "Magic 22", които отделиха цели четири дена за да изследват случаят "Уейн", извикахме и Фреди Руди, Колийн Симпсън, допитахме се дори до Ед и Лорейн Уорън но никой не успя да ни даде разумно обяснение.
   - Оказа ли влияние това състояние върху мозъчната дейност на Уейн, в смисъл имаше ли трайни последствия върху мисловната му дейност - попита Харолд
   - Имаше разбира се, няма как един такъв инцидент да няма трайни отпечатъци, като например забавено говорене в някои моменти, изкривяване на устните. Но те не му попречиха да води нормален пълноценен живот.
   - Какви са изводите от всичко това.
   - Изводите са, че на тази планета има страшно много неоткрити загадки. Науката и медицината трябва да прогресират и да се развиват, също така не бива да се крият от хората необяснимите явления а напротив - нужно е да се акцентира върху тях и да се изследват подробно. Само така ще разберем тайните на света, в който живеем.