Somnium - Пролог

                                                            Somnium*

Пролог

    Родена на изолиран остров, там където всеки от външния свят попада и бива убит в случай, че си отвори устата за нас, ме наричаха Кателия.
    Хората наричаха това смъртоносно- за тях- място „Бермудския Триъгълник“. Това място беше вълшебно, магията беше жива. Притежавахме способности, заради които хората биха ни наричали чудовища или пък да използват силите ни за техни си цели. Можехме да лекуваме, да прехвърляме съзнанието си на други, да контролираме четирите стихии, да светим в тъмното, да връщаме времето, телепати, даже и да пътуваме във времето, каквито се сетиш способности. А това за тях е опасно, но имаше и такива, които нямаха никакви способности. Аз не бях от тях, но пък имах наистина слаба способност, умеех анти-материализиране, сякаш нямах тяло, просто минавах през стени, стига да пожелаех. Нещо което не харесвах.
   Чиракувах при всичките най-силни притежатели- така наричахме хората със способности- и обожавах да слушам историите на чичо Озарт за чуждоземците, на които прехвърляше съзнанието си. Историите винаги оставяха странен вкус в устата ми, понякога на сладост, друг път кисело или горчиво, пикантно дори. Единствено при вещиците Маралсън не ходех, често ако някой ги ядосаше вършеха човешки дрязги, като проклятия или мръсни номера.
   Народа ни беше воден от краля и неговите трима синове, всеки от тях без капка прилика с баща си или с когото и да е. Красивата ни кралица всяка година правеше Фестивал на Небесата, все на една и съща дата, която  за почуда бе и рождения ми ден.
   Още помня тъмнината, светлината излъчена от енергийните притежатели, изпълняващи сложни танцови движения. Маскираните хора, ароматът на нещо захаросано, примесено с звезден прах и пулсиращи светлини. Омайващото  веселие на вечността, траещо за една вечер в годината. Мелодиите така тайнствени, снемащи дъхът ти.
   Но тази година всичко се очертаваше по различен начин за нас, съдбата ни беше подготвила изненада. Нещо, което щеше да разтърси живота ни до дъното на безкрайна яма, продължително и непрестанно... и ... завинаги.
 

*Somnium [от латински] - мечти