22.12.2016 г., 14:35

Спешен телефон

957 1 2
1 мин за четене

СПЕШЕН ТЕЛЕФОН

 

- Ало, телефон сто и дванайсе ли сте?
- Да господине, какъв е случаят?
- Не, аз само да ви попитам нещо...
- Е, имаме вода и сме си мили краката, ако това ви е въпроса.
- Значи не миришете. Ама аз друго искам да попитам.
- Но кажете моля!
- Ето, че си забравих въпроса... и вие, с тая вода.
- Подозирам, че нямате нищо спешно, така че...
- Чакайте де. Един клет самотник със склонност за самоубийство не е ли спешен според вас?
- Господине, ние не сме психиатрията. Имате ли нужда от спешна помощ, нещо гори ли?
- Ама госпожо, вие не сте никак любезна. А имате такъв хубав глас.
- В случая гласа ми няма никакво значение.
- Напротив, да си призная след като ви чух вече нямам желание да си режа вените. Приемете, че ми оказвате незаменима помощ, като си говорите с мен в момента.
- Но, помислете. В същия този момент някой може наистина да има нужда от помощ. А вие му заемате линията и горкият човек ще издъхне.
- Добре де. Прехвърлете ме на друга ваша колежка и вижте какво става с клетника. Ама да е руса!
- А не искате ли случайно да бъде по монокини? Господине, губите времето на спешния телефон и за съжаление ще трябва да ви прекъсна.
- Ех, каква сте коравосърдечна? И защо държите клетото момиче голо в тоя студ?
- Господине, вие какво сте пили?
- Току що приключих с домашната, но ако ме изчакате ще отскоча до денонощния за шише уиски.
- Дочуване господине. Приятна вечер!
- Не пиете ли уиски? Може да ви купя бейлис, или...
- Пиу, пиу, пиу ...
- Да му се не види. Човек няма с кой да се напие, Какъв студен свят, какви лоши хора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атеист Грешников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Илияна. Твоят коментар ми е особено ценен!
    Мисля, че от нас зависи да оздравим времето, в което се опитваме да оцелеем, нали?
  • И тук ще кажа, че макар малък по обем, разказът е много точна диагноза на нашето болно време. Поздрав!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...