Спомен от детството
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези времена, когато можеше, ако нямаш пари, да закупиш нещо от магазина срещу яйца.
Имахме много голям двор и баща ми беше направил зайчарници, кокошарници, имахме и кучета. Кокошките всеки ден снасяха по много яйца и мама все ме пращаше, аз да ги събирам. Слагаше ги в един шкаф в най – студената стая, тогава нямахме хладилник. В махалата на моята възраст бяхме 6 деца и си играехме на лекари, на магазинери, на учители, но най ми харесваше на жмичка, защото бяхме си поставили условие, който бъде открит пръв, да черпи всички с лакта бонбони.
Така, един ден унесена в играта, пък и сигурно не съм избрала правилното място, където да се скрия, едно от децата ме откри и се развика толкова силно, че всички се събраха с бързината на изстрелян куршум. Развикаха се много кресливо, за бонбоните, че се видях в чудо, какво да правя. Тогава малкото ми мозъче, измисли гениален план, как да са сдобия с тях.
В същия момент гледам, на мама сестрите идват на гости и като ме зацелуваха, за прегръщаха, едвам се отървах от тях и право в студената стая при шкафа с яйцата. Взех едно и тичешком в магазина. Толкова дребна бях, че магазинера се наведе над тезгяха, за да ме попита какво искам. А аз, стиснала в ръчичка яйцето, сякаш някой ме преследва, подадох му го и почти извиках, лакта!
Гледах колко бонбона ще ми даде и дали ще стигнат за всички, бяха 10 броя. Сложих ги в джобчето и отидох при децата. На всички дадох по един и останалите 4 броя занесох в къщи.
Раздадох ги на лелите, за мен не останаха.
Като ме видя мама, че имам уплашен вид, тръгна да ме прегърне, а аз още по – уплашена шмугнах се под масата и зачаках наказанието.
Тогава лелите се намесиха и мама с нежен глас ме извика, да изляза и само да кажа, от къде са бонбоните, като не съм й искала пари.
Погледнах, все още уплашена и казах, че трябваше, да почерпя децата, за да спазя уговорката за играта. Казах, как съм отишла пред шкафа, как съм отворила вратичката и яйцето, като ме видяло, как е скочило от шкафа, аз съм тръгнала на пред, а то ме последвало, как сме отишли в магазина и яйцето застанало, пред магазинера и се провикнало, да ми даде 10 бонбона. Изрекох последната дума много бързо и пак се скрих под масата и колкото да ме викаше мама, не излизах.
След малко чувам силен смях, лелите потъваха от умиление, как съм го измислила толкова малка, а и за мен нямаше бонбон. Най – малката от лелите се наведе и ме измъкна из под масата, започна да ме целува , като сложи в ръчичката ми нейния бонбон. Майка ми, също ме прегърна и ме нарече малката сладкодумка. Всичко приключи добре, но аз докато го пишех, отново го преживях и сама си се смях!
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Мария, знаеш, че се радвам много на коментарите ти!
-
Ами сладкодумка си си, наистина, Мини!😄 И на мен лакта бонбоните са ми любими! 🍬 Много омиляващо разказче, разчувства ме с тези детски спомени!😘
-
Галя, благодаря, за поставянето на разказа в любими!
-
Дочка, толкова ме зарадва посещението ти на моята страничка, че ми се усмихна душата, благодаря ти!
-
Ех, младост, ех изобретателност( и в замисъла и в оправдателната пледоария)
-
Иринка, много ме зарадва с присъствието си, а пръстенчетата, наистина бяха прекрасни! Нека ти е хубава вечерта!
-
Разсмяхте ме с тези Лакта и карамел Му. Мен ако питаш, все противни неща, ама
пръстените много ги биваше💍😊
Готино разказче, Мини. Умили ме... -
Точно така е, Наде, много пъти си представям вкуса на "Лакта".
-
Карамел "Му" има и са си същите и "Теменужки", и "Лакта", но тя е меко казано отвратителна.
-
Наде, обаче от тогава такива бонбони няма, всичко е останало в онова време.
Роси, масата се оказа скривалище за всички тогавашни дечица, но сегашните не се крият...
Младен, спомените много ми помагат за разсейване и подминаване на трудностите, благодаря за хубавите коментари, приятели. Нека ви е прекрасна вечерта! -
Хубавият спомен е единственото богатство, което не могат да ни отнемат.
Чудесно е, че поддържаш детето в себе си живо, Миночка!
Поздравявам те! -
Хубаво е, когато имаш сладки детски спомени. И моето скривалище беше под масата, обаче обичах повече бонбони "карамел Му" .🙂
-
Много сладък спомен, като "Лакта".Помниш ли какви "пръстенчета" си правехме от станиолчетата?
-
Благодаря ви, Деа и Пепи, лека вечер!
-
🐥 вярно под масата си ни беше и скривалище, и къщички.
Сладурско! -
Благодаря ти, Светличка, много ме зарадва!
-
Мили спомени...
-
Много мило, Мини, колко даровито дете си била! Майка ми е разказвала, че така тайно си е купувала салам-срещу яйчица.🙄
-
Така е Петър, благодаря ти!
-
Наистина мили детски спомени,.. и като че ли когато си ги спомняме сякаш и не остаряваме
-
Да, Танче, понякога, сигурно защото много ми се е затъжило, за онова време, та се връщам толкова назад, но ми стопля душата всеки спомен. Благодаря ти!
-
Много мил спомен
-
Миг, сърдечно ти благодаря, за хубавия коментар и за любими!
-
Очарователно разказче! Благодаря! Благодаря! Благодаря!
-
Вики, благодаря ти, че постави разказът ми в любими!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
