Спомен от детството
Приготвях някакъв обяд и ми се наложи да взема от хладилника няколко яйца и в този момент, сякаш светкавица разцепи съзнанието ми и изплува с бързината на светлината , спомен, свързан с едно яйце.
Бях на около 4 или 5 годинки, възраст от, която имам още спомени, бистри и прекрасни. Помня онези времена, когато можеше, ако нямаш пари, да закупиш нещо от магазина срещу яйца.
Имахме много голям двор и баща ми беше направил зайчарници, кокошарници, имахме и кучета. Кокошките всеки ден снасяха по много яйца и мама все ме пращаше, аз да ги събирам. Слагаше ги в един шкаф в най – студената стая, тогава нямахме хладилник. В махалата на моята възраст бяхме 6 деца и си играехме на лекари, на магазинери, на учители, но най ми харесваше на жмичка, защото бяхме си поставили условие, който бъде открит пръв, да черпи всички с лакта бонбони.
Така, един ден унесена в играта, пък и сигурно не съм избрала правилното място, където да се скрия, едно от децата ме откри и се развика толкова силно, че всички се събраха с бързината на изстрелян куршум. Развикаха се много кресливо, за бонбоните, че се видях в чудо, какво да правя. Тогава малкото ми мозъче, измисли гениален план, как да са сдобия с тях.
В същия момент гледам, на мама сестрите идват на гости и като ме зацелуваха, за прегръщаха, едвам се отървах от тях и право в студената стая при шкафа с яйцата. Взех едно и тичешком в магазина. Толкова дребна бях, че магазинера се наведе над тезгяха, за да ме попита какво искам. А аз, стиснала в ръчичка яйцето, сякаш някой ме преследва, подадох му го и почти извиках, лакта!
Гледах колко бонбона ще ми даде и дали ще стигнат за всички, бяха 10 броя. Сложих ги в джобчето и отидох при децата. На всички дадох по един и останалите 4 броя занесох в къщи.
Раздадох ги на лелите, за мен не останаха.
Като ме видя мама, че имам уплашен вид, тръгна да ме прегърне, а аз още по – уплашена шмугнах се под масата и зачаках наказанието.
Тогава лелите се намесиха и мама с нежен глас ме извика, да изляза и само да кажа, от къде са бонбоните, като не съм й искала пари.
Погледнах, все още уплашена и казах, че трябваше, да почерпя децата, за да спазя уговорката за играта. Казах, как съм отишла пред шкафа, как съм отворила вратичката и яйцето, като ме видяло, как е скочило от шкафа, аз съм тръгнала на пред, а то ме последвало, как сме отишли в магазина и яйцето застанало, пред магазинера и се провикнало, да ми даде 10 бонбона. Изрекох последната дума много бързо и пак се скрих под масата и колкото да ме викаше мама, не излизах.
След малко чувам силен смях, лелите потъваха от умиление, как съм го измислила толкова малка, а и за мен нямаше бонбон. Най – малката от лелите се наведе и ме измъкна из под масата, започна да ме целува , като сложи в ръчичката ми нейния бонбон. Майка ми, също ме прегърна и ме нарече малката сладкодумка. Всичко приключи добре, но аз докато го пишех, отново го преживях и сама си се смях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
