Три часа през нощта е. Ставам за n-ти път, вдигам капака на лаптопа, паля поредната цигара и тъпо се вглеждам в монитора. Тишина. Хората спят, спи целия фейсбук. По едно време една позната от Америка поства нещо (те нали са със седем часа разлика), чета … нищо интересно, някакви технологии на дишането. Не ме интересува, но нали е от фейсбукприятелите цъквам един лайк, колкото да разбере, че я чета. Чета, дрън-дрън. Отпивам от чашата с вино. И сега какво? Социалната мрежа е заспала. Уж никога не спи. Не вярвайте, спи та се тресе. Просто не сте ставали посред нощ да видите.
Прочетох последните редове от поредната книга. Този специален агент Пендъргаст и ченгето Д`Агоста са ми втръснали до болка. Във всяка книга сюжетът е горе-долу един и същ. Така е като следиш творбите на някои автори. В началото е супер, а след години започват да се повтарят. С надежда се сещам за новата книга, която утре или в други ден ще получа. Мисля няколко минути за това, после сe разсейвам. Цигарата ми е догорял ...