Среща
В моменти на съдбоносни сблъсъци опитваме да прокопаем тунел под нищото... под всичко - илюзията, която запълва полезрението...
Ще се познаем ли там, аз и ти, в средата на спомено-мисли-копнежите си? Преплели сякаш сред пясък тънките ниши на желанията си. С възможност само за една пресечна точка... Изгубваме гласове и потенциалните ни крясъци се стесняват до взаимна глухонямост. В разширени зеници. Проникване. Консумиране. И взаимоусвояване на зеници. Разширените зеници са любов, която се превръща в страх да не я изгубим.
... Като приказка-портрет. С черешов цвят по рамката.
Клавиши гонят тази вечер тоновете си из високите треви. И сякаш са прелюдия на вятъра, настръхване на кожата, метежни близости... Когато физическо се разтваря, телата губят очертанията си... и цялата съм пулс! Прераждам те в трептенията си. И те творя с плач на гайда... Стоновете от минали животи се разчитат само в извън-реалното... Когато въздухът наситен е с въздишки.
Ще познаеш ли милувката на устните ми, когато летните дъждове къпят лицето ти?
Сякаш моята трескавост в пръстите люби косите ти. Ще повярваш ли тогава в обещанието ми, че някога, някъде, в някоя друга успоредна действителност, ще те срещна отново? Там - в средата на спомено-мисли-копнежите ни. В нашите разширени зеници. Пулсиращи преди пръсване. И ще те позная. Добила кураж да те имам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Стоева Всички права запазени
