От години трудно го надвива сънят. Иван излезе на двора и по навик погледна към Станкини. У тях още свети, а пред портата видя колата на сина им. Буен е той, в селото шушукат, че май и в затвора е лежал, но сега се е кротнал. Може и булчето му да е с него, отдавна не е идвало. Като го доведе след сватбата, хората ахнаха, а някой каза това, което всички си мислеха: че открай време най-хубавите жени на селото са все от тази къща. И като се разшета онова ми ти момиче! Сякаш Станка се е върнала – нейната фигура има, но е русо и синеоко. Петър Черното, свекърът, и той разцъфна. Почна и в кръчмата да ходи, а сума ти време не беше стъпвал там. Пак си пиеше с другите мъже ракийката и все се хвалеше с момчето си...
Иван си спомни Станка такава, каквато я видя за първи път. Бащите им бяха приятели. Неговият често идваше тук, понякога и той го придружаваше. Тримата обикаляха шубраците за диви прасета, ловяха огромни мустакати сомове в Тунджа. Нейният беше и змияр – хващаше отровните гадинки из Ка ...