4 част
В един момент попадам на мой съученик на име Филко. По прякор всички го знаят като Фил. С него сме по-така на ти един с друг. Когато в някоя полемика вдигнем емоциите, той се обръща към мен с Тъпчо, а аз към него с Знайков. А иначе пълните „духовни“ имена, които сме си дали, са за него - Знайко Многознайков Умников, а за мен – Тъпчо Тъпчев Безумски.
Не е много разговорлив ако го търсиш за научни разговори. Явно обаче този път го хващам в подходящо настроение. А може и да му е неудобно да ми откаже. Че къде по предната неделя ходих да помагам да леем плоча на вилата му.
Излагам ситуацията, опитвайки се да го въведа в цялата ситуация възможно най-времеспестително.
След кратко умуване Фил подхваща:
- Тъпчо – честно! Крайно ексцентричната екзотика е всичкото това.
- Кое по точно Умников?
- Както самия ти разказ, така и въпросите ти към мен. А пък и…
- Е! – прекъсвайки го възкликвам аз, но той ме изглежда назидателно и продължава:
- Още повече пък, че и да се намери научна теория, ко ...