Старчето и Съвпаденията Част 4

4 част

В един момент  попадам на мой съученик на име Филко. По прякор всички го знаят като Фил. С него сме по-така на ти един с друг. Когато в някоя полемика вдигнем емоциите, той се обръща към мен с Тъпчо, а аз към него с Знайков. А иначе пълните „духовни“ имена, които сме си дали, са за него - Знайко Многознайков Умников, а за мен – Тъпчо Тъпчев Безумски. 
 Не е много разговорлив ако го търсиш за научни разговори. Явно обаче този път го хващам в подходящо настроение. А може и да му е неудобно да ми откаже. Че къде по предната неделя ходих да помагам да леем плоча на вилата му.   
Излагам ситуацията, опитвайки се да го въведа в цялата ситуация възможно най-времеспестително. 
След кратко умуване Фил подхваща:
- Тъпчо – честно! Крайно ексцентричната екзотика е всичкото това. 
- Кое по точно Умников? 
- Както самия ти разказ, така и въпросите ти към мен. А пък и…
- Е! – прекъсвайки го възкликвам аз, но той ме изглежда назидателно и продължава: 
-  Още повече пък, че и да се намери научна теория, кореспондираща с тази ти фантасмагория. Ай с‘я - холан!
- Е! – отново емоционалнича аз, добавяйки оправдателно - Нали за това търся суховатия ти научен консулт я!
-  Което ще рече, че не възразяваш да си мисля - ала прима виста – на глас ли? 
- Така, така! 
-  Така може! А на теб Тъпчо Тъпчев нещо ако не ти е ясно – питай си!
- Добре Знайко Умников!
- Че значи, ти имаш план психокинетично или по-простичко казано по мисловно ментален път да контролираш разнасянето из Космоса на някаква си незнайно - екзотично за науката информационна наночастица?! 
- Да! 
- А идва ли ти на ум, че съпоставено с размера на въпросната нано частицата отстоянието ви един от друг е умопомрачитено огромно разстояние? 
- Да Умников! И с моите екзопланетарни двойници установихме, как когато сме на разстояние до около петнадесет хиляди светлинни години нямаме проблем с общуването по между си. При това всичко ни се случва в реално време. 
- Опаа… А това какво ще рече?! 
- Случващото се при мен се случва и при другите седем двойника.
- И какъв отрязък от време заема това вашето реално осмоъгълно време?   
- Да речем не повече от една секунда
- Боже Тъпчо! Все си мислех, че си тъп, ама това за общуване на разстояние десет – петнадесет хиляди светлинни години за една секунда в реално време… Мдааа… Направо ме хвърляш в дълбокото на най-дълбоката черна дупка в най-дълбокия Космос.
- Защо де Умников? Какво пък чак толкова дълбоко драматично има в твърдението ми?
- Боже Тъпчо… Нали знаеш колко е скоростта на светлината? 
- Да! Триста хиляди метра в секунда! 
- А че днешната науката приема, как нищо не може да се движи над тази скорост това знаеш ли го? 
- Да. Знам го това! 
- Хубаво! Да речем че аз ти намеря научно аргументирано и математически изчислено научно обяснение. Ти сигурен ли си че с тези и квадратно консервативни мисли, с които са ти напълнили главата в часовете по физика ще можеш да ме разбереш? А и дори и да ме разбереш уверен ли си че ще можеш да го приемеш като логика? 
- Ами опитай бе Умников!
- Добре! Дай да започнем с няколко тестчета за интелигентност.
- Давай ги Знайко да ги видим тези тестчета!
-  Слънцето е на сто и петдесет милиона километра от нас. Светлината му, която се движи с триста хиляди метра в секунда, достига до нас за осем минути и двадесетина секунди. Което какво идва да ти покаже? 
- Е! И аз от къде да знам какво искаш от мен да ти отговоря?
- Това което Тъпчо, искам да се сетиш е, че слънцето се намира на осем светлинни минути от нас.
- Умников това е факт който всички знаем - не е тест!   
-  Така е! Но и всички знаем, че нервният импулс се движи по невроните със скорост близка до тази на светлината… Което на практика ще  значи, че на мисълта, на който и да е от екзодвойниците ще са и необходими минимум десет хиляди години за да достигне до другия.
- Знам го и това Умников! Просто ти казвам това, което според мен се случва на практика.
- Практика ли!? Опааа! Тъпчо Безумски! Знаеш ли какво всъщност твърдиш? 
- Дай да чуя!    
- Нека е, както го казваш ти - клати глава Умников, забива поглед в умнофона си и цъкайки по него пояснява – Ето! Пускам задачата на Иванчо Иванчев да ни пресметне, какво означава това да имаш реален контакт в рамките на една секунда на разстояние десет хиляди светлинни години изразено в научно доказани математически цифрички и чисълца. 
- Иванчо Иванчев ли? 
- Да! Изкуствения Интелект. Студенти и ученици така му казват. 
- Ха, ха, ха! Не знаех, че сред академичните среди Алтернативния Интелект си има виц прозвище от серията Иванчо и Марийка! 
- То ти само това да не знаеш с мед да те нахраня. Ето ти и я сметката от кръчмаря Иванчо Иванчев. Та значи зачитам ти на глас. Една светлинна година като геометрично разстояние е приблизително равна на Девет цяло Четири хиляди Шестстотин и Седем по Десет на Петнадесета степен линейни метра. От което следва, че десет хиляди светлинни години се равняват на ни повече, ни по-малко от Девет цяло Четири хиляди Шестстотин и Седем по Десет на Деветнадесета степен линейни метра.  Което с думи прости казано ще рече, как на твоята тъпа мисъл за да измине за Една секунда разстоянието от десет хиляди светлинни години, ще и е необходимо да се движи със скорост равна на  Девет цяло Четири хиляди Шестстотин и Седем по Десет на Деветнадесет степен метра в секунда. Което Тъпчо Тъпчев Безумски пък ще рече, как това се явява скорост, която е Триста и Шестнадесет Милиарда пъти по-висока от тази на скоростта на светлината. Как ти се струва това?
- Не знам! Мисля, че е твърде крайно невъзможно! 
- А може би е също толкова твърде крайно невъзможно както и съществуването на осем планети двойници, върху които припкат осем броя Тъпчо Безумски.
- Объркваш ме сега Умников – не ми помагаш! 
- Ами тогава Тъпчо Тъпчев си избери едно от двете. 
- От кои двете? 
- Или трябва да приемеш, че твоя контакт в реално време в рамките на една секунда с нам кой си на разстояние десет хиляди светлинни години е илюзия – да не кажа, че на мен по-скоро ми припича на делюзия... Или трябва да приемеш, че това което си учил по физика е анахронизъм. От което ако поне малко имаш логически мисли в главата си да разбереш, че в природата има системи и ситуации, при които скоростите на светлината могат да бъдат превишавани, при това повече от драстично.
- Да бе! Агати жестоката дилема!
- Така е Тъпчо! Искаш логика наука и анализ - ето ти ги! А ти колкото и да си тъп много добре знаеш, че в математиката, както казваше нашия даскал по математика - нема лабаво. 
- Знам! Знам! А ти като си Знайко Многознаев Умников не можеш ли да измислиш някаква си хипотезичка, която да се яви нещо като научен компромис между тези две фрапиращи невъзможности, за които сега си говорим?
- Да бе! Научен компромис! Тралала – глупости на търкала!
- Е защо де!? 
- Защото това означава, че ти искаш от мен теоретично да осъществя хармонична връзка между двете научни галактики едната наречена - Квантовата физика и другата - Астрофизиката. 
- Че какво толкова? Особено за един такъв мисловен колос като Знайко Многознаев Умников! 
- Боже Тъпчо! Твоите сакрастични квази ласкателства към мен, няма как да променят факта, че това с обединяването на научните принципи в Квантовата механика и Астрофизиката  не са успели да го направят нито Нютон, нито Макс Планк, нито Айнщайн, нито Карл Сейгън, нито Ричард Файман. 
- Еее… Ами ето още една задачка - закачка към теб… Я ми кажи Многознаев… Как и защо такива умове като току що споменатите не са се справили с тази простичка задача? – закачам го на свой ред аз. 
- Простичка ли? Опааа! Тъпчо Безумски - какви ми ги говориш!  - наежва се Фил, но после махва с ръка и снисходително добавя - Да де! То като си невежа по някой въпрос си имаш вечното алиби да говориш врелите и некипелите, когато и както си поискаш.
- Така! Така! Дай сега по темата!
- Всъщност по темата най-важното, което трябва да схванеш е, че централните стълбове на квантовата теория за полето са Локалността и Унитарността. Локалността казва, че частиците си взаимодействат в точки от пространство-времето. А Унитарността казва, че сумата на квантово-механичните вероятности за всички възможни резултати от взаимодействието между частиците в една система трябва да е равна на единица.  Но това което показват всичките мисловни експерименти, на физиците-теоретици е, че и двете базови правила в смисъл - Локалността и Унитарността в повечето случаи се разпадат при ситуации, в които е включена гравитацията. А Тя-Гравитацията е категория, която е незаобиколим базов фактор в Астрофизиката. От там идва, както сложността така и големите проблеми по синхронизирането на тези две теории във физиката.    
- Значи Умников - ето! Това ще е твоят звезден миг да блеснеш пред света с нова Умникова Космо-Механична теория! 
- Тъпчо – бъзикаш ме ти, ама ще ти го изкарам през носа – така да знаеш!
- Готов съм на всичко! Само и само да ми кажеш нещо научно по въпроса. Или ако можеш поне да ми посочиш къде греша в моите си разсъждения. Ама да е по-разбираемо ей! 
 - Добре. Значиии… Първото научно, касаещо лично теб е сигурно! – сочи към мен с пръст  Многознайко, кривва глава, поглеждайки ме дяволито и демонстративно преглъща, това което е искал да каже.  
- Което е какво? – театралнича на свой ред аз.
- Че може и да си доста тъпичък, но за разлика от онези твоите двойници, както и онова духче на малкото момченце залепнало за твоя пациент Стареца, ти Тъпчо по никакъв начин не си нито видение, нито илюзия, нито делюзия. Ти Тъпчо Тъпчев Безумски си моят приятел – който е земно истински от плът и кръв! И на който, когато ме ядоса, мога да му шибна един зад врата.
- Умников това последното прозвуча много мило. Но нали не сме се събрали да си правим джендър свалки. Нали научно щеше да ми казваш това - онова!? 
- Така де! Това, че само ти си истински, определено си е първата научна констатация – завършва тирадата си Фил и прихва да се смее.
- Мнооого смешно! Спри да се прехласваш и давай нататък!
- Та за другото значиии… Или на практика излизааа… - става сериозен Фил – Излиза че ти и твоите там хипотетични екзо мекзо, или както ще да са именувани двойници сте обладани от неустоимият порив да ходите на Космическо сафари, за никому неизвестни елементарни частици? 
- Така е! 
- Ами щом е така… И щом те, като двойници, мислят точно като теб, това значи, че би трябвало всичките вие, да сте в някакво състояние на Тъпчовска Унитарност.
- Пак ли тази Унитарност?!
- Да Унитарност! Не ме прекъсвай – моля!
- Добре! Няма!
-  А Унитарността казва, че сумата на квантово-механичните вероятности за всички възможни резултати от взаимодействието на частиците трябва да е равна на Единица. Което като научна теория точно описва вашата осмоъгълна ситуация. Но тук идва и другият важен момент – отново спира и ме поглежда.
- И той е?!
- Че както ти така и другите седем Тъпчовци от въображаемият ти осмоъгълник, искате да се свързвате с някакви си други подобни на вашия осмоъгълник от тъпчовци.
-  Каза го вече това!
- Да! Но предполагам на никой от вас не му иде на ум по какъв начин да стане това.  
-  Така е! Нямаме конкретна идея за подредбата! 
-  А то е Простичко бе Тъпчо Безумски! 
- Ами като е толкова простичко давай да го видим. 
- Ако много искаш да уловиш нещо диво, какво според теб трябва да направиш? 
- Да тръгна по дирите му! 
- Това е когато го гониш! А ако искаш то да дойде при теб, за да го хванеш – тогава?! Сещаш ли се, какво трябва да направиш? 
- Не! Но съм сигурен, че ти вече си се сетил!
- Така е! Та значи Безумски първо трябва да му направиш нещо като капан. И второ в този капан трябва да поставиш нещо, привличащо го до такава безразсъдна степен, че то да влезе в клопката ти.
- Интересна мишеловна концепция Фил. Особено ако се отнася за елементарни нано частици. Много умно - няма що! Ааа…  Кое ли може да се явява сиренце за една нано кореспондента частица? А Умников?!
- Например минимално изискуемият полеви градиент, привличащ я към вас. 
- Благодаря - вече го пробвахме. Определено с един Осмоъгълник не ни се получи. 
-  Ами да! При плоска Евклидова равнина в края на която стоят осем илюзорни куку Тъпчовци няма как да стане. 
- Може! Но това че сме осем Двойници на върховете на осмоъгълник е условието на задача е това което се търси в нея е защо не ни се получава?
- Защото това на практика си е един обикновен осмоъгълник. И дори за Тримата Глупаци на Доньо Донев е ясно, че от плоска равнина вакуумна структура в Космоса няма как да сътворите. За това и нещата ви не се получават. Необходимо е да има някакъв обем или тримерност. 
- Да предположим, че е така. И какво ни предлага Фил Многознаев Умников?! 
- Да създадете нещо като многоъгълен канал, имащ аналогичните свойства като на комин. 
- И какъв пушек ще минава през този космически комин. 
- Пушек няма да минава, но вакуумен градиент привличащ частицата ще минава. 
- Искаш да кажеш, че ако се свържем с други подобни осмоъгълници можем да образуваме вакуумен център, надграждайки в космическото пространство осмоъгълните равнини една над друга ли? 
- Не точно! 
- Това пък какво ще да значи? 
- Три, пет или осем осмоъгълника един над друг е вярно, че на осмоъгълен комин. И – да те биха създали градиент. Но при тази фигура няма как да удовлетворите второто си искане. 
- Което е? 
- Да спазите принципите на Унитарност. 
- Пак ли тази Унитарност? Умников тази дума да не ти се явява някакъв вид фетиш? 
- Да! Не! Опаа… Как само ме пързулна! Гадняр си ти Тъпчо Безумски. 
- Добре, добре! И това го знаем! Че по темата ако може!
- С две думи казано Тъпчев, ако осмоъгълниците са един над друг частиците, които попаднат в този многоравнинен осмоъгълен комин то те няма да могат да се разпределят равномерно между съответните Тъпчовци позиционирани по ъглите на осмоъгълниците.    
-  Съгласен! Има логика! И какво предлагаш? 
- Да са минимум четири осмоъгълника, които да са разположени два по два един срещу друг. Ако са шест, то пак така да са един срещу друг. Но да са под съответния ъгъл.. Но мисля най-добър баланс и най-силен градиент ще си получи, ако осмоъгълниците са осем на брой. И още да са разположени във фигура наречен октаедър. 
- Трябва да ти кажа Фил, че нещо такова ми мина през ума като идея. Макар това да се явява доста сложна многоравнинна структура. А и честно казано нямам идея, как точно чрез нея бихме могли да създадем точно определения градиент, за точно определена нано частица. 
- Ехааа – плясва с ръце Фил, очите му грейват като за световно, след което ме сочи назидателно с пръст и почти извиква – Готово! 
- Какво му е готовото?! – питам в недоумение аз. 
- Нали искаш някаква научност като теория пък било то и хипотетична. 
- Искам – да! 
- Имам една която хем да ти обяснява неща, за които ме питаш. Хем пък и може да те насочи, как да действаш по нататък в лечението на твоето Старче.
- Я бе! Космолечебна теория ли!? Я кажи!     
- Унитарност в Хилбертовите равнинни и пространства. 
- Боже - Фил! Отново тази Унитарност. Боже - Умников! И ако и да не ти е фетиш най-малко имаш фиксация към тази думичка!? 
- Кълвеш ли ме? 
- Не, не! – правя физиономия на ни чул ни видял и допълвам - Ама хайде да говориш на по-човешки език! 
- Що бе Тъпчо!? Хилбертово пространство е понятие в математиката. Наречено е на Давид Хилберт, явяващ се пионер в тази област, въвеждайки през далечната 1909 година концепцията за безкрайно-мерното Евклидово пространство. Апропо като каквото се явява Вселенското. От своя страна Евклидово пространство е онова Линейно пространство, в което е въведено Скаларно произведение. Всъщност Скалар е онова число, което се явява произведението между големините на двата вектора и косинуса на ъгъла сключен между тях. За това се казва и Скаларно произведение. 
- Многознаев ха спри се поне дъх да си поемеш! След което ми поясни, защо ми го казваш това? 
- Е как! Нали точно ти твърдеше, как контактуваш с пациентите си пък и с онези мнимите двойници чрез скаларни вълни, разпространяващи се в торсионни полета. А и нали още ме убеждаваш, как там с другите осмоъгълни Куку – Двойници сте си наумили да образувате сложни стереометрични фигури. 
- Добре и да съм го казал какво от това? И нали уж щеше да говориш на човешки език!
- Ето де! Ако трябва да съм още по-научно скучен мога да ти кажа, как Хилбертовото Пространство е онова Векторно Пространство, в което разстоянията и ъглите могат да бъдат пълно и изцяло измервани. Тоест за всяка редица от векторите на Коши в Хилбертовото Пространството съществуват граници, които могат да се пресмятат. Всъщност както вече ти казах абстрактното в алгебрата на Коши в едно с Хилбертовото Пространство са в пълен научен унисон с това твое мнимо преживяване, което ти гордо наричаш твой практикум –  усмихвам ми се закачливо Знайко, демонстративно се почесва по седалището, после имитира учудената физиономия на ощипана мома на селско хоро и пита – Та кое по-точно от всичкото това ти прозвуча не на човешки, а на кравешки. Да не би да ти се е сторило, че някъде нещо съм ти измучал по въпроса - а?!
- Добре, добре Фил! Стига се фръцка с тези ти твои научни термини и постулати. Дай свали малко научната летва и започни по простосмъртно му от там, какво беше това Унитарност?
- Унитарност идва от унификация. Или казано за Тъпчовци като теб е пълна еднаквост. Но за твоя конкретен случай най-важното е, че по математически изразено се явява доказуема форма на тъждественост. 
- Добре, добре! Цифрата пет е равна на числовата стойност пет. Не съм пък чак толкова зле!  
- Ахааа! Ама нали сам си знаеш, как тази ти последната констатация е твърде спорна!
- Кое? Че пет е рано на пет ли?
- Не! Че си достатъчно голям Тъпчо, за да можеш последното казано да го докажеш математически. 
- Фил помолих те вече! Спри да се кущеоперчейки с матеаматическите си познания и да се заяждаш! Не си бръщолевим на спирката пред група ученички, пред които искаш да блеснеш с термини от математиката! Събрали сме се да говорим сериозно! Дай по същество!
- Та значиии… Безумски мисля си, че колкото и да си тъп трябва да разбираш, как най-първо ти и твоето Старче в едно с неговите персонални здравословни колебания съотнесено, към всички ти там твои двойници в едно с техните Старчета и съпътстващите ги здравословни отклонения се вмествате в понятието Унитарност в Хилбертовото пространство. Това разбираш ли го?!
- Като изключим същността понятията Унитарност и Хилбертово разбирам че май ми повтаряйки едно и също с обяснението тъпчем на място! 
- Ами ти ме караш да ти обяснявам на ход за неща, за които си нямаш грам понятие. И аз като ти гледам тъпия поглед се опитвам да ти го обяснявам по различни начини белким ме разбереш. Пък то и аз 
-  И сега само това ли е научното обяснение за всичките ми въпроси?
-  Не бе и ти! Споко! Значиии… Квантовата механика представя базовите субатомни частици нуклоните… – подхваща моя човек, поглежда към мен, но явно виждайки сгърчената ми физиономия, изстрелва – Е! Ма нали каза, че не си бил толкова тъп?  
- Казах ти да престанеш да се захласваш! Давай джокерите!
- Значиии… Това са онези невидими с просто око дребошляци, блъскащи се в ядрото на атомите. А още и електроните кръжащи около тях. Както и други подобни там протони, неутрони, мезони, бузони и т.н. Но най-най-най-важното от това е да проумееше, как те се проявяват и като вероятностни вълни. 
- Ахааа! - правя идиотска физиономия аз, влизайки му в играта, след което спирам да гримаснича и продължавам - Протони и неутрони – ясно! А тия вероятностните вълни, които трябва да са ми най-най-важни? Те какво ще значат на простосмъртен български?! 
- Значиии… Вероятностни вълни означава, че не е ясно коя конкретно частица къде конкретно ще се намира в който и да е конкретен момента на наблюдение. А и в коя конкретна точка на кое конкретното пространството ще бъде след наблюдението. Особено в някой си произволно избран от теб момент. 
- Да, да! Сещам се и за това. Да не е дето по химия рисувахме електронни облаци, показващи как и къде евентуално може би щъка някоя от ония мъндзъркавите топчета - наречени електрони!
- Браво Тъчпо! Та значиии… От този ъгъл погледнато, съществуването на материалния свят се гради на бинарното разбиране за неразривната връзка между Пространство и Време. Или по-простичко казано, ако нещо се случва някъде то винаги и във всички случаи се случва и някога. 
- Фил не ме връщай в десети клас. Ще престанеш ли да ме заливаш с това си многословие. Давай там за тези твоите Хилбертови Унитарности! 
- Дообре! Давам! Та в случая най-важното за нас е, че  Унитарността в едно Хилбертово пространство от математиците е приемана като тъждественост, а от философите като еднаквост. От което следва и другото… - спира за секунда Фил отново ме поглежда дяволито, при което аз му правя знак с ръка да продължава - Та най-важно, което наш Тъпчо Тъпчев Безумски трябва да проумее е, че всъщност Унитарността не е само математическо понятие, а още е и базово философско понятие за състояние!
- Състояние ли? 
- Да!
- Добре! Така да е! А това състояние на какво по-точно се явява фактор?
- Това е едно такова положение, което изяснява, как сумата на квантово-механичните вероятности от амплитудните състояния на всички частици в едно Хилбертово Пространство – или по друг начин казано техните вероятностни вълни - породени от взаимодействието по между им - абсолютно винаги трябва да бъдат равни на единица. 
-  Ооо… Умников! Мисля и това го каза! Даже не един път! Я дай пак от начало, че съвсем изтървах нишката на Многознайковата ти логика! 
- Няма пак. Да си слушал внимателно!
- Стига Фил! И защооо… 
- Защото ще го караме към по-нататък – прекъсва ме Умников и продължава с назидателен тон – Няма как неща, които чуваш за първи път да ти ги туитвам в сто и петдесет букви. 
- Как за първи бе Умников! Най-малко за десети път я споменаваш тази Унитарност. 
- Така е! В такъв кратък разговор ако не ти ги повторя тези неща на няколко различни нива, нито ще ги запомниш, нито ще ги разбереш! Млъквай сега! 
- Добре млъквам! 
- И недей отново да ме гледаш така тъпо българино! - сочи ме укорително с показалец моя съученик, имитирайки колоритния политик Жорж Ганчев и продължава в стегнат порядък – Та вече по същество!  Ако наложим теорията на Унитарността към конкретиката в твоя случай, то това ще означава, как сборът от отделните здравословни колебания в състоянията на всички Старци от този ваш осмоъгълник, трябва задължително да са равни на единица. 
- Какво, какво! Я по-простичко ако може!
-  Това ще рече, как в края на процеса за определения период, в който всеки от вашите Старци си има съответните болежки и оздравявания, то общите резултати в самия финала на техния живот ще да са на сто процента равни на единица.
- Ооо! Умников - престани моля те с тази математическата интерпретация на тази единица! 
-  Е нали искаше да разсъждавам на глас на прима виста. Да не мислиш, че съм си подготвил специална лекция за тъпи Тъпчовци?  
- Добре, добре това за моята тъпота отдавна си го знаем - давай по същество нататък. 
- Та исках да кажа, как при един от старците може да са му малко по-добре бъбреците - за сметката на панкреаса. При другото Старче от отсрещния ъгъл на осмоъгълника очите може да са му по-здрави от този първо споменатия, но за сметка на това ще е по-зле с жлъчката. Третият може да чува два пъти по-добре от шестия, но това ще бъде в ущърб на простата му, която го аламира пет пъти по-често от тази на седми номер от осмоъгълника. Или с две думи казано, ако гледаме заболяванията на Старчетата от един осмоъгълник, то сумарно общото им здравословно състояние, даващо възможността на всички тях да останат живи винаги трябва да е равно на единица. 
- И пак тази единица! 
- Да! 
- А да не искаш да ми кажеш, че в този случай единицата трябва да е нещо като общ здравословен знаменател? 
- Глупости Тъпчооо… Ай стегни се малко де! Първо тук имаме наслагване на състояния, а не просто математическо действие! И второ общ знаменател имаме само при събиране и изваждане на дроби бре. 
- Оффф! Вярно! И как да го разбирам тогава?
- Значиии… Единицата трябва да е крайният резултат от уравнението независимо какви действия около здравословните състояния имаме… Или това по-скоро е онова, което вие хахо екзодвойниците, които уж се имате за лечители правите, преди знака равно в това уравнението, касаещо спасяването живота и здравето на Старците.  
- Аха! Товато, което всъщност се явява Оновато - няма що - наистина беше много разбираемо и още по много научно. Също колкото научност има и в култовата реплика: „ Совите не са това което всъщност са!“. Добре де! Все пак схванах на къде биеш! 
- Оффф! Най-сетне! Даже сега ми хрумва и друго! Него да ти го казвам ли?
- Давай! 
- Дори да има и други подобни двойници из Галактиката или из Вселената то аз предполагам, как в един равнинен Хилбертов осмограм най-лесно ще се свързват помежду си единствено и само онези двойниците, които са с най-висока степен на Хилбертова Унитарна-Еднаквост. Или казано за Тъпчовци като теб - всеки осмоъгълник ще се образува единствено и само между възможно най-еднаквите представители от Тъпчовци и болни Старчета в определения космически регион. Като под космически регион разбирам - да речем диаметър от петдесет до сто хиляди светлинни години във Вселената.     
- Еха! Ти да видиш! Тук вече ми стана много интересно. Защото в тази посока на задължителност за най-близките като състояние наистина не се бях замислял. Добре де! И сега това съотнесено към моя случай с проблемите на Старчето какво ще значи? Ще успеем ли по нашия начин да го бъде - или не? 
- А ако наложа логиката на твоята хипотеза за екзодвойници върху теорията за Унитарност в Хилбертовото пространство – то свързаните само в един осмоъгълник нямате почти никакви шансове да му промените продължителността на живота с три години. 
- И какво тогава? 
- Нали преди време ми беше казал, че си наясно със Синергетиката. 
- Да! 
- Я кажи какво знаеш за нея, че да знам, как да обяснявам! 
- Това е когато системи било физически или биологически са изпаднали в неравновесни състояния и започнат да си взаимодействат със околната среда, поемайки енергия от нея. В следствие на което стабилизират състоянието си. Примерно растенията със слънчевата светлина и кислорода. А животните с храна светлина и кислород. 
- Браво бе Безумски! Чак ме изненада. Ето значи на принципа на Синергетиката на вас ви е необходим енергиен внос някъде от извън осмоъгълника. 
- И къде да е то това някъде извън, че поне да знаем в каква посока да го търсим!?
- Знам ли и аз! Предполагам, може все пак из космоса да има и свободно реещи Екзодвойници. Или пък да речем защо не и да си попривземете от някой друг подобен на вашия осмоъгълник.  
- Интересно!
- Кое!
-  Според всичките мои седем двойници всеки от Старците от нашия осмограм има достатъчно на брой ревитализиционни цикли. И то поне за още три години и половина живот.
- Това не ми е ясно какво е!
- Ще ти го обясня по нататък. А ти искаш ли сега да ми подскажеш, например по тази твоя теория за Унитарно Уеднаквяване, защо да не можем да обединим всичкото оставащо за живот време на Старците от осмоъгълника. И после ряз и да го разделим по равно на осем? Или както казах Старчето има генетичен потенциал да преживее тези три години, но по някакъв друг начин му се получава дефицит на вътрешната житейска енергия. Може би защото е имал няколко операции. Туберкулоза също доста го поизсмука. Ама то съдба! Хванахме я в последния момент. Пък и духът на това малкото момченце вече беше капака която се яви като най-неочакван изтощител и май енергията му започна да се разплисква.   
- Ами ето! С тази ти констатация за „дефицит на вътрешната житейска енергия“ – мисля, че ти сам си отговори.
- В смисъл?!
- В смисъл, че както вече казах, с рязане на осем няма да стане. Защото това което ви трябва във всички случаи е, да си намерите енергия извън вашия Осмоъгълник.
- Добре Умиков. И ако е така ти можеш ли да ми подскажеш от къде и как можем да издоим малко такива частички. А и съответно подходяща за съществуването им в земни условия енергия, чрез която да ги съхраним активни за период от три години. 
- Еее ама ти не ставаш ли много нагъл. Аз да не съм ти Гугъл или Изкуствения Интелект. Това което можах на прима висата ти го казах. Хайде детайлите да ги говорим на някоя друга среща. Че да мога и аз малко да помисля по въпроса.
- Дадено! 
-  А ти Тъпчо Безумски си прочети теориите на Давид Хилберт за Унитарността. А ако искаш да разбереш, как и защо един импулс може да превишава скоростта на светлината, което прави възможен контакт в реално време на разстояние от двадесет или тридесет хиляди светлинни години ще трябва да четеш и друго.
- Какво?
- Прочети или по-скоро дори научи и то много добре определенията и числовите параметри на Константата на Планк. Още искам да си наясно с  Времето на Планк и Разстоянието на Планк. А не като говоря за тези неща ти да гледаш като гъсок в лаптоп.    
- Добре Знайко Многознайков Умников! Извинявай че днес бях без написани домашни и научени уроци!  
- Ами значи вече имаш специална домашна работа – действай. 
- Съгласен Умиков! За днес ще приключим, но ако на теб ти щукне нещо нали ще ми звъннеш? 
- Добре Тъпчо Тъпчев Безумски.  
Разделяме с уговорката да се видим след някой друг ден.
И отново наближава време за поредния сеанс със Старчето. 
Нооо… Греда! 
Оказва се, че след като от общопрактикуващият лекар научили, как на Старчетому остават между пет и осем месеца живот, едни негови роднини изявили желание, едва ли не прощално да го заведат два дена на планина и два дена на море. Че той в младите си години се е занимавал с туризъм. И така в името на този красив жест, отлагаме сеансите с една седмица.
Междувременно ми се обажда Умников. 
Звучи крайно притеснено.
Което за непокист като него е твърде необичайно. Настоява по спешност да се опитам да помогна на една негова племенница. На около двадесет и четири години. Дете е на доста по-голямата му братовчедка. Седем осем месеца я влачат по какви ли не лекари, но момичето линее и линее. Ходили и до Турция. Обаче и там казват, че изследванията и са в норма, но не могат да обяснят причината за състоянието и. Пък то нали скоро си говорихме с него по моите въпроси и той им разказал за битките ми около оцеляването на Старчето. И нали удавник за сламка се хваща - хората го помолили ако мога да я прегледам. Пък било то и не по медицински начин. 
Поставям си условията и обяснявам, как протичат неща при мен - те се съгласяват. 
Прегледа го правя, както си го правя по принцип – дистанционно 
Оказва се, че племенницата на Фил има прикачено съзнание на някаква починала в средните векове жена. Извявала се е като главен надзирател в женската колония от робини, обгрижващи бойците и персонала на колизеума в Тисдрус известен днес като град Ел Джем находящ се на триторията на днешен Тунис. Изследвайки набързо и по диагонал енергийните характеристики на блуждаещото и съзнание откривам че тя е била много зла жена на възраст между тридесет и пет и четиридесет години.
Споделям това което съм открил като причина.  
Питат ме дали мога да помогна. 
Обяснявам, че не всеки опит в тази насока е успешен. Но мога опитам да направя това онова, имайки предвид че сеансът ще да е разстояние. Но изрично предупреждавам, как около момичето трябва да има хора, които след отстраняване на прикаченото съзнание, да и окажат подкрепа, ако разбира се се налага. 
Хората са много изплашени от чутото. 
И понеже вече имат горчивия опит от безсилието на лекарите ме умоляват, ако е възможно да извърша процедурата на място. Идеята им е ако нещо се влоши аз да мога да помагам на момента. По принцип не постъпвам по този начин, но нали са хора на Многознайков - правя компромис. Предупреждавам ги обаче да си да си осигурят поен четири пет часа време и да си носят резервни дрехи и бельо. 
Фил поема ангажимента да присъства и той.  
Идва денят.
Фил пристига навреме, но жените се бавят по някакви си техни причини. 
Сядаме с Многознаев, но се разбираме, че с алкохол ще се черпаваме чак след като мине процедурата. За това и сме на кафе за него и чай за мен с едните постни бисквитки. Аз решавам да си мълча относно това, за което си говорихме предния път, но тай сам повдига темата.   
- Тъпчев извинявай, но нищо не съм измислил по твоите въпроси, защото ми беше малко понатоварено. Пък и сега това… 
- Ами те понякога Многознаещите Умниковци са много несериозни. И това е защото най-често са много силно влюбени в себе си. 
- Тъпчооо… Кълвеш ме ти по самочувствието, но ще те грабна на рогатааа…
- Моля! Моля! След като си го играл несериозник по-скоро ме компенсирай с още една плеяда мислене на глас в движение.
- Добре де! За кое по-точно искаш да си самобръщолевя? 
-  Примерно какво може да каже науката за един такъв тип психокинетични връзки между екзопланетарни двойници?      
- Добреее! Май ми се мержелее нещо. Ноо… То все пак си е пряк тип лабораторен опит доказващ такава телпатична или психокинетична връзка. И далеч, далеч не иде реч за такива брутално космически разстояния, за които ти говориш. Но пък и за земните ни условия все пак дистанциите са си относително казано големи. Ама предварително да си ти кажа, че никой от научните среди не е успял да го обясни научно. 
- Нищо! Давай да чуя. 
-  Руснаците имат много атомни подводници – ракетоносци, даващи шестмесечни дежурства навсякъде из световните океани. Понякога поради вражеско присъствие те попадали в ситуации, в които трябвало да се потопят в няколкодневно дълбоко радиомълчание. За това решават да търсят нестандартни начин за контактуват с командването си. Който начин да не може да бъде прихващан от вражеските пеленгатори. Така се сетили за зоо-телапатичното общуване. Като за начало обаче решили първо да проверят съществува ли изобщо подобна био-ментална връзка. За целта на експеримента използвали майка зайкиня, която имала девет зайчета. Майката била поставена в централната лаборатория с електроди на главата. Малките ги раздали на девет подводници, които тръгвали на поредния си световен рейд. Задачата на един от подводничарите била в произволно избран от него момент да умъртви зайчето. Съответно записвайки точните минута час ден месец и текущите географски координати на събитието. И когато е безопасно за подводницата морякът трябвало да изпрати по радиото доклад за данните. Оказало се че без изключение и в деветте пъти, когато зайчетата били умъртвявани, мозъкът на Майка Зайка реагирал въпреки, че била на хиляди километри от мястото на събитието. Опитът бил направен още няколко пъти. И винаги имало една и съща реакция. В енцефалограмата в рамките на няколко минути се получавали серия от силни пикове. 
- Което ще рече какво Умников?
- Което ще рече, че има психокинетична или ментална връзка между майката и малките. И че тя се разпространява, както за тогава така и до момента по някакъв необясним за науката начин. И още, че такива психокинетични или телепатични връзки има не само при човека, но и при животните.  
- А поне някакви предположения няма ли за това явление? 
- Има! Някой учени мислят, че това се случва примерно или посредством геомагнитните силови линии, или чрез така наречените гравитационни вълни. 
- Интересно е това Умников! Още повече, че и на мен ми се е случвало нещо подобно и то точно със зайче.
- Опаа…! Ти да не би да си  включен в някаква програма на КГБ? – смее се от сърце Фил.
- Еее.. Опазил ме Бог да имам каквото и да е вземане даване, с която и да е от разузнавателните служби н която и да е страна…  
- Добре тогава! Дай да чуя историята с твоето зайче!
- Не бе мое! Беше на едни пациенти. Правих сеанси на място на съпруг и съпруга в последователност. Когато синът има бил малък му вземали малко декоративно зайче - като домашен любимец. Синът вече бе пораснал, а зайчето остаряло. От възрастта по костите имаше хондрозни израстъци – шипове. А по меките тъкани бяха го налазили някакви мастопатийни образувания. Определено не бяха тумори, защото зайчето нямаше рак. Но пък явно и костите и тези образувания го понаболяваха. Водили го на лекар, но той казал, че с нищо не може да помогне, освен с обезболяващи. Започнали да му ги дават, но те създавали проблеми на отделителната му система. И така хората започнали да му дават лекарства само, ако видели, че  се превива от болка. Обикновено между двата сеанса, докато си почивам с домакините пием чай. Един ден домакинята-пациентка пита дали мога да помогна поне малко с обезболяването на зайчето. Аз им се усмихвам и споделям, че на практика от там съм започнал. Защото в началото за това ме викаха. Отивам уж на гости, а всъщност там има човек с болки, на който лекарствата не му помагат. Аз си поставям ръцете на местата с болката и тя ако не е чак да изчезне изцяло то поне намаляваше. Че така де! По тяхна молба започнах докато пия чай да вземам Зайо Байо в скута си и да го галя. Още след първото държане пациентите бяха констатирали, че това определено има ефект. А и зайчето демонстративно го потвърждаваше. Защото винаги когато сядахме да пием чай то идваше до мен и започваше да драска по крака ми. И така с колело пътя ми от нас до пациентите е някъде около четиридесет и пет минути. Вратата на входа им е електронна. Няколко пъти ми се случва като звънна да чувам, как домакинята казва на съпруга си: „Аз казах ли ти, че е той!“ или „Ето видя ли – пак така стана! Ама аз като ти казвам, ти ми се е смееш че си внушавам“. Другото което беше също по-така интересно е че обикновено точно жената избухваше в смях. След като няколко пъти чувам едно и също, решавам да попитам, какво толкова смешно намират в моето пристигане. Те ми споделят, че около четвъртия или петия път след като съм започнал да държа зайчето в скута си те установили, как то ме усещало кога пристигам. Аз ги питам, по какъв начин са разбрали за това. А те ми отговарят, че около петнадесет минути преди да звънна, Зайо Байо заставал с лице пред входната врата и не мърдал от там докато аз не се появя. А големият смях бил за това, че жената също ме усещала, когато съм някъде на стотина метра от блока им. Обикновено казвала на съпруга си да остави това което е подхванал, защото аз пристигам. И се оказвало че и зайчето и тя нито веднъж не са грешили. И да! Макар да е само бегло подобие, аз лично съм видял с очите си нещо приличащо на онзи зловещ експеримент за който ти ми разказа.       
 - Ами Тъпчо – ето! Тя и твоята случка си е точно в десетката на темата! 
-  В смисъл?!
-  Ама мисли бе мой! 
- Нали знаеш, че не ме бива по тези теми. За това и към теб се обръщам - я! 
- Би трябвало да се предположи, че зайкинята, зайчетата, а и зайчето от твоя случай, излъчват въпросните статични биовълните, за които се говори в научните среди. И ако е така… А то явно е така… То тези статични вълни честотно или амплитудно се вписват по научно му казано „се модулират“ в носещите гравитационни вълни на земята. И точно това може да бъде обяснението, как те се пренасят. Та мисълта ми е, че не е изключено, нещо подобно да се случва и при теб и тези твоите мними екзодвойници. Също както се е случило със теб и зайчето и с теб и пациентката собственичка на Зайо Байо. Защото ако в първия случай при експеримента на руснаците имаме връзка между животно и животно, то в твоя случай със зайчето имаме аналогична връзка, но между човек и животно. И като трето вече някакъв вид космически телепатична връзка, но вече между някакви точни човешки копия от някакви точни копия на паралелни светове.  
- Как, как? 
- И какво ми какаш!? Да речем мислите на всеки от вас може да се носят на гребена на гравитационните вълни създавани от Гравитоните из Космоса. А то Гравитони и такива вълни из Вселената дал Бог. А то и по земята си е също. Нали и тук при нас като си хвърлиш шапката от радост тя не зависва във въздуха – нали?  По-скоро Тъпчев по-необяснимо е другото… 
- Кое!? 
- Онова което ти си си поставил като цел? 
- Какво имаш предвид? 
- Да контролираш средата, в която една нестабилна за нашите земни условия наночастица искаш да бъде активна, при това изпълнявайки крайно дискретните си информационно контактни функциите между Хипофиза и Епифиза. 
- Така си е Знайко! Но ти нали се сещаш, как в този случай със Старчето това е една от водещите ми задачи?   
- Боже Тъпчо – ако твоята измишльотина с тези разположените на десет, петнадесет хиляди светлинни години един от друг твои осем двойници я превърнем в земни мащаби, знаеш ли какво ще се получи? 
- Мога да предположа, но си знам, как ти ще ме сразиш с неземния си талант, правейки както далечни аналогии, така и крайно чудати асоциативни сравнения… Така че Умников – микрофона е твой! Кажи си рецитацията моето момче!
- Леле… Накарай Тъпчото да мисли и се наслушай на върховни ласкателства по свой адрес.   
- Какво да правиш Знайко Многознаев всеки с неговите си талантности. Давай да те чуя, какво имаш предвид! 
- Та тази твоя космо-измишльотина превърната в земен мащаб ще означава, как в осем града примерно в САЩ отстоящи един от друг на около петстотин километра в един и същи момент осем човека запалват по една кибритена клечка. 
- Така! До тук Умников – много добре! 
- Благодаря ти Безумски! Значи сега искаш да ми кажеш, как ти чрез мисловен модел на някаква психокинетична комбинация нещо средно между телекинеза и телепатия искаш  дистанционно да контролираш процеса на горене. Или по-друг по-научен начин казано, искаш да регулираш наличието на точно определени количества кислородни молекули чрез което и процеса на окисление около всяка кибритена клечка отстояща една от друга на петстотин километра ли?!
- Ама Умников то не става въпрос за клечки и огън, а аз пациент и човешки живот. 
- Ама Безумски ти наистина си много тъп. Нали казахме, че ще говорим в разбираеми формати. А аз не разбирам от медицина, човешко здраве и здравеопазване. За това живота го сравнявам с пламък и горене. А онези дискретните нано-частички дето казваш, че щъкат между Епифизата и Хипофизата ги съпоставям с кислородните атоми. 
- Добре Умников! Приемам аналогията. И какво по-нататък? 
- Ами по нататък е това, че за да уеднаквим задачата със свързването с други осмоъгълници, като вашия, ти предлагам да си представим следното! Тези осем човека, които са в осемте града в САЩ, отстоящи един от друг на петстотин километра по измисления от теб психокинетичен начин се свързват с други осем човека. Които пък от своя страна да са в други осем града. Отново отстоящи един от друг на по петстотин километра. Но втората такава осмица се намира на две хиляди километра разстояние от първата или географски погледнато е някъде в Мексико. 
- Точно така Умников. След което тези два осмоъгълника от хора се свързват с още шест подобни осмоъгълника с мъже, държащи горящи кибритени клечки. 
- Така, така! И Тъпчо ти казваш, че другите осмоъгълници са пръснати из Вселената…
- Е не чак из дълбокото на Вселената! По-скоро само из Галактиката! 
- Така де колко му тя нашата Галактика! Само едни сто до сто и двадесет хиляди светлинни години разстояние! Хубаво! Нека из Галактиката да е. Но това означава, че ако говорим за нашия Земен Свят и за кибритените клечки, то осмоъгълниците от хора ще са на около по две-три хиляди километра един от друг.  
- Добра аналогия! И какво нататък?
- Нататък е това, че ти искаш от мен да ти намеря допирни точки до класическата наука, допускаща възможността тези много на брой мъже екзодвойници чрез психокинетичната ти измишльотина да успяват да контролират еднаквата степен на горене на клечките. Което да е колкото възможно най-дълго. 
- О да Умников! Много добре го каза. И още искам клечките да изгаснат почти по едно и също време.
- Боже Тъпчо направо си нагъл. Но пък, като те слушам, веднага се сещам за култовата мъдрост за големият глупак. 
- Коя от всичките? 
- Оная в която се казва: „Че има случаи, в които един тъпак може да зададе толкова тъп въпрос, че сто мъдреци, сто години да не могат да му отговорят.“   
- Ето за това се обръщам към теб. 
- Кое е то това? 
- Онова дето можеш да превръщаш сложните задачи в няколко по простички. 
- Ами то и ти същото си го учил.
- Кое? 
- Решаването на с уравненията с по няколко неизвестни. Или пък другото! Дето еднозначното разлагане на полиноми в произведение от неразложими множители е ключът към решаване на сложните задачи от математиката. Ама нали си ми Тъпчо Тъпчев дори не се сещаш, че си го учил в единадесети клас. 
Тук на Многознайков му звънва телефона. Още докато започва да говори ме поглежда и сочи в слушалката. Оказва се че дамите ще пристигат. Но питат на кой етаж съм. И след като разбират, че съм на третия и няма асансьор, молят ако е възможно да слезем до долу и да помогнем. Най-вече, защото на онази девойка и станало много лошо в таксито. Направо се размекнала до неузнаваемост.