Тъмнина - страшна и гъста като лепкав катран. Небето чернееше, сякаш бе решило да обрисува с най-дребните щрихи, на които бе способно, какво е библейски мрак. Въздухът в стаята бе тежък и неподвижен и всяко вдишване, караше дробовете да се напрягат. Тя стоеше изправена до масата. Гледаше навън. Драскотините по старото стъкло очертаваха мрежа от проблясващи нишки, осветени от пламъка на свещта. Там, навън, беше безкрайната нощ. Чу се тътен - дълбок и разтърсващ основите на земята. Последва втори и електрически вени раздраха дълбочината на непрогледната чернота. Светът, познатият и свят, изпълнен с цвят и мирис на живот, бе застинал приличащ на захабена черно-бяла фотография. Само секунда – две и тъмнината отново изпълни пространството. Токът беше спрял. Вихрушката, развилняла се в продължение на няколко минути, бе вдигнала пепел, премитайки тесните неравни улички, за да възвести за настъпващата чернота. Часовникът, самотно отброяваше времето. „Тик – так!” – напрегнатият и изострен слух ...