Строго секретно
Да не се чете от хора, които нямат чувство за хумор и неплатени данъци!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнаваемост техните имена. Едната ще я нарека Маями, другата Дороти, а третата Незабравка.
Пият си те някакви маркови питиета на съседната маса и водят светски разговор. Стана ми интересно и аз се заслушах. Понеже не употребявам алкохол, си пия натурално сокче със сламка и ми се размъти мозъкът, защото си поръчах мултивитамин и от многото витамини, докато се накланях да ги чувам по-добре, за малко да падна. Една от дамите ми помогна да стана и ме покани на тяхната маса.
- Добре ли сте?
- Да, благодаря, много сте любезни, аз се казвам... - и така се запознахме.
- Да ви почерпим нещо?!
- Да! – и си поръчах най-скъпото питие от менюто и, за да не получи разширени вени сервитьорката, си взех цяла бутилчица. Много съм съобразителна и състрадателна, затова така.
А защо си поръчах най-скъпото питие, ами защото исках да опитам алкохол и защото ги чух, че са доста заможни.
И така, какво чух. Те работели в някаква медия. Едната - гл. редактор, другата - зам. гл. редактор, а третата правела преводи. Само не разбрах банкови или някакви други. Работата им била много интересна. Редакторките имали по три-четири неща на ден да редактират, преводачката и тя горе-долу толкова и за това удоволствие получавали някъде около 2-3 хиляди, само не разбрах със сигурност, пък ми беше и неудобно да ги питам, да не е конфиденциално, дали в евро или в долари им се плаща.
Те бяха едни спокойни, усмихнати, почти лъчезарни дами. Всички много ги обичали и уважавали в работата. Напоследък малко им се е увеличила работата, с по едно-две произведения, но за тях нямало значение. За тези пари те си наели гувернантки, готвачки и нямало проблем да се отдадат на работата. За тези пари аз бих редактирала и превеждала и по 10-20 неща на ден, все пак преко сили, де.
След малко при тях дойде и един мъж. Запознаха ни, аристократ, то му личи – Гроги. Но да не се бърка с този Гроги, дето е от пиене, а този, дето е Гроги само след шест жени. Той се оказа историк, който публикува статии в същата медия, много скромен и тих човек на първо четене, но след втората чашка разбираш, че е гениален алко, алхимик - втората му специалност.
Заговориха и за Марк, който бил гинеколог-любител. Той бил внедрен в Америка, за да изучава тамошните жени имат ли като българките точка G и ако нямат - да започне износ на точки за Америка, родно производство. Не ми стана ясно какво е това, но те много интересно разказват, ще проуча нещата допълнително, стана ми любознателно.
Марко Поло, който преди Христофор Колумб открил Америка, имам подозрения, че е българин. Марко е бил с поло и айде - първият псевдоним. Или, което много ме впечатли, не трябва да упрекват младите, че избират на децата си чужди, а не български имена като Лоренцо Иванов или Роналдо Пенев, а ето откъде. Още от древността, щом разбрали, че е открил континент, нашите баби първо са изпробвали да дадат името на домашния любимец - да видят дали ще се хареса и като потръгнали нещата - и на мъжете, които се славели със страшна сила – Крали Марко например. После и други се заразили от нас и айде – Марко Ван Бастен. Но да продължим по същество.
Влизам аз в тази общност и започвам да пиша. То талант много нямам, но пък имам връзки и започват едни отзиви за моите писания, като разбраха, че познавам елита на тази медия - чудничко се получи. Попаднах на точното място в точното време при точните хора, късмет. Всичко вървеше по мед и масло и се запознавам с чуден автор, някакъв Земевладелец, който пише толкова хубаво, че онемявам. И тъкмо да му напиша коментар и - о, Джизъс!!! За мен той е най-нежният, най-мъжественият, най-най, мъж-мечта и изведнъж го виждам да хленчи. О, не, не може да бъде! Чета и не вярвам на буквите! На него му задържали едно произведение почти цели 20-30 минути и той едва издържал от гняв. Ами за тези минути, ей като си спомня какво правех! Докато стигне асансьора до деветнайстия етаж, със съседа един бърз такова, как се казваше? Ама като си спомня колко беше хубаво, но сега нямам време – пиша.
Сетих се аз кога е станало това. Ами тези дами сигурно са решили да изпият по едно питие на теферич и точно тогава той е пуснал стиха си и се е получила тази инфекция. Опитах се да ги защитя, че и те са хора и имат нужда от голямо междучасие и така се скарахме с него, че направо откачих и като му се развиках, половин час някъде не спрях да крещя. Викам му: - Вместо да гледаш през две минути в монитора дали са ти пуснали творбата, що не прочетеш някой друг автор, а?! Не може само да пишеш и да обираш овациите, трябва и да четеш. А той: - Ти ли ще ми кажеш, каква си ти?! Викам: - Приятно ми е, хайде да се запознаем! - това го изкара от нерви и той направо позеленя. Но после нещата си дойдоха по местата, той се успокои, аз му се извиних, че се държах с него като със собствен съпруг и сега всичко ни е наред, може би трябва да го питам дали още ми се сърди. Обясни ми той, че и мъжете понякога са слаби и в тези мигове имат нужда от крехките ни рамене, за да положат морно глави, а ние трябва да ги разбираме и даже да ги погалим. Но от опит знам, че като го погаля моя и... Направо да си казат, че искат другото, а не да се правят на слаби. Ние жените обичаме силните мъже, не яките, а силните духом, които да ни карат да се чувстваме нежни и нужни. Така съм чела поне, докато все още четях.
Започнах аз да пиша всеки ден и дамите ми казаха тактично, че прекалявам:
- Спри се малко, какви ги вършиш?! Не е нужно да пишеш всеки ден, важно е да е качествено. - И тук много ме нервираха. На мен така като ми кажат и, нали съм рак, карам наопаки. Почнах хем всеки ден, хем по-дълги неща. Не стига, че им плащат, па и ще имат претенции. Спрях да чета другите автори и само на писане го ударих. Пиша какво ми дойде - ту шедьоври, ту глупости, обаче имах нужда, (защото бях изпаднала в депресия от тях) от ласкави отзиви. И хората ми пишеха колко съм сладка и аз изплувах от една депресия, и се гмурках в друга, после пишех, после отзиви и така усетих, че телефонът ми не звъни, на вратата също никой, останахме само аз и компютърът. Къщата потънала в прах, няма кой да ми сготви, мъжът ми ме напуснал, а аз дори не съм усетила. Гадняр, поне да ми беше казал "чао". А бе някой онзи ден ме дърпаше, дали не беше той, но аз тъкмо пишех новия си разказ. Добре, че има няколко бутилки водка, та няма да слизам до магазина, нали в алкохола се съдържа захар, тъкмо малко да напълнея, че тея диети ми омръзнаха вече. Получих писмо, че ще ме махат от работа, ако не се явя тези дни. Гадове, как може за една две седмици и да ми правят на въпрос?! Сега съм решила да подам молба да стана редактор в тази медия, заплатата е къде-къде по-добра, а и ще пиша и ще редактирам, без да ставам от любимия ми компютър. Нещо захладня, дали не е дошла зимата, трябва да проверя, но нямам време - имам идея да напиша роман, вече почти около 800 страници съм написала, остава още малко и ще го завърша. Но не, първо ще я разведа главната героиня, не може на нея всичко да й е наред, а аз да се мъча. И като се разведе, ще направя така - да разбере, че е бременна, но да се чуди от мъжа си или от адвоката е детето. А па мъжете какво ще ги направя, направо сами да си говорят - и те са гадове. Всички мъже са еднакви. Щом моя ме напусна, какво му беше, какво?! Той само да се върне да си прибере багажа, аз ще му кажа! Дано само го чуя като дойде, че сега пък ми дойде идея да почна стихове да пиша, много не ми се получава, ама ще пусна един да видя как ще реагират и, ако го харесат, те ще видят какво ги чака. Не ме ли забележат обаче, аз ще си влизам тайничко по сто пъти на ден в творбата, когато имам свободно време и така ще натрупам посещения и така пак ще привлека вниманието към себе си. Пълна съм с идеи, ама кой ти признава в днешното забързано време, в което всеки е зает само със себе си. А на времето колко деца се раждаха! Но кога бе, кога да отделиш поглед от монитора?! И хората се женеха, изневеряваха, развеждаха... А, от това ще излезе чуден разказ!!! Започвам да пиша!
Всъщност не е имало никава гара и парно не е имало още. Това ми го разказа една възрастна жена, докато чакахме на опашка да си платим тока. Нека е светлина.
© Светлана Лажова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ники, надявам се само хубави неща!!! Така се надявам, ама знае ли човек?!
-
Току-що се опитах да си поговоря сам, но ме изби на тананикане в едно весело темпо, светлонисимо някакво. Може и да се досещаш какво ти мисля, но не знаеш точно как ти го мисля!
-
Шушка!!! Емилия и Борис, благодаря ви много!!!
-
Поздравления!
Грабна ни!
Е. и Б. -
Нека да е светлина Шушка!!! Щом сме на едно мнение, нека бъде твойто!!!
-
Уважаема г-жо Дечева( след толкова награди вече се чудя как да се обръщам към Вас), няма нищо случайно на този свят. Аз нали съм родом от гр. Джержинск, та другаря Дзержински, ЧК и така...При мен всичко е черезвичайно, няма как - съдба. Бях под прикритие тук, но ето че ме разкрихте. Сега ще се наложи да мина в нелегалност, тюх. Прегръщам те и даже ти пращам въздушни целувки, до час ги очаквай в Панагюрище и ги хвани моля те!
Ах, Ангар, ти си моето слънчице!!! Само не ме издавай, че...попийвам, тихо! -
"Всъщност не е имало никава гара ..." Ей това само не би трябвало да пишеш, Светланал! До това толкова неочаквано признание бях убеден, че всичко разказано е истина! Всичко така правдоподобно звучи! А ти изведнъж сякаш си се уплашила, че можем да ти повярваме!
Макар че, честно казано, и от: "Понеже не употребявам алкохол ..." малко да се усъмних!
Чудесно си го написала, Светланал! И в този разказ талантът ти се проявява в целия си блясък! -
Ена, е ние с теб се оказахме едни зашеметителки!!! Малееееее!!! Ама пък интересничко се получи, браво на нас!!!
-
Уау!!!
Е те това пък съвсем не го очаквах!!!
ТУШ!!!
Разби ме на хиляди светлинки и ме прати на светлинни години от светлото ми самочувствие
Адашче! -
Ена, ако бях разсъждавала логично, може би щях и да успея да реша загадката, но аз си развихрих фантазията и...И все пак, за да не падна по гръб ще споделя какво ми мина през ума. От хубавата Елена, света Елена, са те наричали Слънчице, светлина и...ето ти Светлана! И така става, нали Слънчева Ена?! Прегръщам те адашче, благодаря за хубавото зашеметяване!!!
-
А сега да видиш добре ли е да те зашеметяват
Елена = хелиос = светлина = Светланчик
Гушки, много!!! -
Ена, какви са тия слаби сърчица и ангелчета?! За данъците, ясно, ама адашче...Направо ме замая!!! Кръстословица ли, направо 3000 йероглифи ми се завъртяха пред очите, само разбрах за водката, защо ли?! Нищо не мога да кажа, ще си замълча сега, но когато седнем на водка, ти ще видиш!!!
Иди, видях и благодарих! Не, пожелах си нещо от твое име, защото е от сърце! Е, благодаря ти!!! -
Малииии, страшна катастрофа...
Хептен объркано ми стана, по-зле се чувствам и от Форест Гъмп...
А и след тия садистични предупреждения за разни данъци и чувства... взех да гледам на кръстословица...
Па и тая ... ква беше... точка???
Лажова, дай да се разберем с добро - повече никакви данъци, а?
Щото имам слабо сърце и слаби ангели... а пък аз обещавам да се представя достойно на мероприятието с водката, става ли?
Обожавам да те чета, адашче!!!
А сега кажи нещо, де
Гуш!!!
-
Абе, Веселина, ти какво, думам ти дъще, сещай се снахо, аз чак сега зацепих, че съм ти снаха?! Добре поне, че се разбрахме, а не като миналия път да се хващаме за косите. Толкова ме беше яд на тебе тогава, защото бях ходила на фризьор и ми отидоха париците, на брат ти де. Умрях от кеф, тези пари бяха за данъка на вашата къща, на ти!!!
-
Благодаря ти, Лъжовна,че не ми затръшна вратата под носа.
Съвсем добронамерен съвет ти отправих,
и ти ме разбра.
Не ми пречи да казвам истината и на роднини... все пак си жена на (брат ми).
Хайде да ти пусна тук една усмивка... за благоразположението ти!
-
Мария, благодаря ти! Ирина, започвам тази нощ заради теб да пиша роман, само да не го четеш! Веси, от първата до последната буква разбрах! Аз съм зелена, но нито веднъж не си позволих да публикувам в понеделник сама. Не пиша всеки ден, въпреки че имам какво, но...Не го правя и защото ценя хората, които редактират, те не са ми задължени, че аз си нямам друга работа, а само пиша. Ценя и авторите, които пишат проза. Пуснат ли ме мен, аз им отнемам посещенията, защото съм четене, а ме четат, защото в повечето случаи са кратки и леки неща. Не защото съм велика. Аз преди да съм автор, съм човек. И имам само десет пръста на ръцете и толкова някъде на крачетата и не ми се ще да си смуча от пръстите теми, само и само да съм на екран. Не ми се ще и да влизам от този или онзи автор и да крада идеи, щото ще загубя и тези читатели, които имам, а те са ми скъпи. И кому съм нужна всеки ден, та аз самата понякога...не се изтрайвам, та уважаемите читатели. Така че Веси, благодаря ти, аз за това те ценя, че си истинска! Белла, мисля, че не ми трябват, за сега успявам да се справям и сама! Иди, а аз съм с теб! Белла, благодаря, че ми увеличаваш посещенията и коментарите, но мисля, че не се нуждая от това. Имам самочувствието на автор, който и без да превръща коментарите във форум, да си има достатъчно голяма аудитория. При мен няма "ваша" и "наша". Няма да го допусна. При мен или положотелен или отрицателен коментар, превръщането в говорилня е строго забранено! Благодаря за разбирането! Чупа, только не здесь! Превод в ефир: Объркали сте адреса!
-
Като се съберат няколко жени и ОПЯТЬ свада!!!
Защо бе сладкишчета ? А? -
Отдавна прочетох секретното ти послание, Лъжовна,
и едва днес намерих време да ти споделя моите чувства.
Аз не претендирам да съм поет(умен), но много държа окото ми да чете, красиви и стойностни неща, където и да е. Това предполага, че не съм читател-простак.
Та думата ми беше... че те разбрах и в пълният и в преносният смисъл.
По повод качеството и количеството, с което си решила да ни затрупваш... си е твой проблем. Като искаш да се правиш на петел и ние да кукуригаме след тебе... действай! За кар(а)та не знам, но бланша ти е в кърпа вързан.
Когато решиш другия път да бомбандираш сървара,(а ние да го бомбандираме със коментари)... обърни внимание на един въпрос, който е много актуален и съм убедена че няма да избягаш от него.(Гледай да не нагазиш в лука , когато започнеш да бълваш непрекъснато)...Става въпрос за „взаимовдъхновението”- взаимстването на идея, образче,метафорка и т.н.от други.Приятелка си ми, но не вярвам , че си чак такъв ерудит,...(То не е ден, не е два бе, Лъжовна)все някога ще ти се изчерпи вдъхновението и ще възседнеш Пегас в друга посока.
Само авторите познават произведенията си добре, (тъй като читателите не могат да помнят всичко наизуст) и само те (авторите) биха надушили финното бъркане в душите им.
Най-непочтенна е духовната кражба, Лъжовна. Материалната може да се възстанови, но духовната... не. А обикновено се започва с едно “питие”...понякога несъзнателно, но аз говоря, за съзнателното.
Та бих те посъветвала... когато пишеш, (не) ставайки денонощно от компа, да обръщаш внимание, на това, което пускаш. Колкото и да си ми драга и скъпа... обещавам да не те чета.Така де... писах ти по-горе... защо.
С уважение, Лъжовна!
Нищо лично.Само мое мнение. -
Малиии... познах ги аз баровките и Грег Това добре Лошото е, че и себе си намерих тук, ама няма да кажа къде точно
Удоволствие е да те чете човек!
Аз ще се прежаля и на осемстотинте ти страници Ти пиши. Не се притеснявай -
Поздрави, Светлана!
-
Агент 007 пасти да яде пред нашия 777. Марко сложил си го в малкия си джоб, браво!!! Докладвам, повтарям докладвам: Изпълнението на черпенето само във Ваше присъствие, тъй като цениме познавачите и се учим от тях. На къде без тебе, мойто момче?! Чакаме те!!! Слушам за останалото и изпълнявам, агент под прикритие Грег ще ти докладва.
Петинко, нещо си се объркала, не ги познаваш и да те разпитват, ще мълчиш. Айде гуш от мен!!! Марги, и ти ме кефиш, яко!!! -
Абе какви данъци,какви пет лева.Лустро и мъкааа е този живот.И признаване трябва."Вижте ме,че ми се почудете" - много ме кефи!
Щото повечето си го мислят,но на ум.Който е глупав го казва.И напира...От тъмното обаче.И мира на другите не дава.Вижте мееее!
Ми ние,какво да видим - нищо!!!
пп.Не ти трябват диети!КЕФИШ! -
(Още вчера те прочетох, ама пустото му време не ми стигна, за това се разписвам днес - за десерт и вместо сутрешното кафе преди работа!)
И... нито имам хумор, нито имам неплатени данъци, за банките да не говорим!
Обаче тук не устоях и ще си платя с кеф данъка с лихвата, че те чета!
А и заащо ли ми се струват познати твоите герои, м?
Айде, няма да съм толкова подробна - важно е, че съм тук и ВИНАГИ те чета с ОГРОМЕН КЕФ!!!
Прегръщам те, Светланчик*! -
Светле,най отговорно заявявам ,че си от нашите - агент на ЦРУ, ФБР, БКП и други организации работещи под прикритие.Изнасяш информация, която може да промени световната история из основи.
Аз ще ти докладвам последната секретна информация .....внимавай!
1) Един агент с ник " svetlanal" има рожден ден скоро и трябва да почерпи.Ще възложим на агент Greg (като по вътрешен)да проследи изпълнението.При необходимост ( ако се направи на разсеяна)да и се напомни.Що така, всички хубави хора сме родени през лятото ?
2) Цитат:
"Сега съм решила да подам молба да стана редактор в тази медия..."
Внимание! Молбата да бъде в квадратна бутилка.Да се налива в кристални чаши с лед.Наздраве!
3) По въпроса с G точките -отвъд океана нямаме развитие.Информацията по този въпрос е с високо ниво на секретност.
Целувам всички хубави жени : агент "Марко" -
Пепина, какво говориш дъще, мама няма да те изложи! А как ти отиват маме капели, ти си моята гордост, хубавицата на мама! Добре ли се справям, чедо?! Пък си ми и умница, на мен си се метнала цялата, айде пък дано ти се метне на тебе тоя младеж! Аз се чудя ти защо младееш напоследък и верно ти изглеждам като майка, а то, щото си си сменила гардероба. И аз трябва да се поразшетам из магазините, поне малко да се подмладя, та да не те излагам! Грег, не бери ядове, все ще измислим нещо да си разнообразим живота до сто години. Ще провеждаме експерименти върху себе си, за да открием целебна водка. Доколкото знам един руски професор се е отказал. Сега е наш ред. Той е провеждал опити за правилната употреба на алкохола. Стигнал е до извода, че най-добре е алкохолът да се вкарва в организма с помощта на клизма, защото по-бързо те хваща, не ти трябва мезе и сутрин устата не ти смърди на джибри. Само няма да може да се пие брудершрафт, това е гадно, но...Рия, а аз те имах за приятелка...Значи на другите хем да им плащат, за да ме четат, хем всички екстри само за тях. Добре, нека те да са хубави и богати, а аз само да пиша. Не може ли точно обратно, а?! Нека те пишат, а аз ще си отмарям на Хаваите и излегнала се на шезлонг на плажа ще ги чета, те само да издават книга след книга, за да не скучая. Я как хубаво го измислих!!!
-
Предлагам вместо откровенци да привеждат в сметката на сайта парички, сайтът да им плаща обезщетение, задето те четат. Тогава със сигурност бройката ще ти се вдигне. А със събраните пари, хората ще си направят пластични операции, защото бръчки получават от твоята смехотераПИЯ.
-
Како, така както сме го подкарали с теб природо и екосъобразно ще вземем да столетиме. Голема мъка е това да знаеш. К,во ше правим толкоз годни, хептем ще се съсухрим с това глобално затопляне.
Луканката я поливай с узо не с вода и ще върже. Правил съм опити в тази насока. Успешни. А и сложи повече сирене в джоба, че каква си ми ефирна ще те отвее към Витоша. -
Споко, дъще, споко! Да не мислиш, че съм се залетела за работа?! М? Нема такова нещо. Пошегувах се! А и в момента уча чужд език, ама не "бермудски", маааалко по-близичък. Намерих един младеж от една братска нам държава, дето цени капелите ми и мисля да поотпочинем некъде през август (туй ше викна Фея да го произнесе). Мястото за почивка не е още ясно, ама мястото на неговата умора е ясно къде е. Та тъй! Не се шашкай, майка ти Пепина не се променила! А ти продължавай да ме представяш като сестра. А!, ако се появя с тоз младеж на среща някоя, сменяме ролите, да знаеш!
С много обич! Мама Пепина. -
Йосифова, ти ме разкри, че съм тясно свързана с политиката и с един политик. Това беше част от предизборната ми... кампания, или компания е по-правилно да се каже?! Няма значение.
Грег, ще взема два-три домата, от нашата градина са. Ако знаеш как ми вървят тая година и чушките. Така ми се искаше и луканка да засадя, но...нещо не ми върви добре. Дали не я поливам много?! А, ще сложа и кило сирене в джоба, че задуха вятър, тъкмо да не ме отнесе на друг адрес. Ще спретна една еко салатка, че много изстудена романтика ни чака. -
То при мен романтиката само от фризера струи, ама това е една друга тема. Притесняват ме тия два джоба. Единият добре - пълен с бутилка, ама другият много празен нещо ми стои. Я вземи сложи и там нещо. Не за друго, а симетрия да има. Обичам симетрията - в едната ръка бутилка, в другата чаша, а в устата пура. Ей пак се отплеснах. Много романтично съм настроен тази вечер.
-
Грег, аз ще се пропия само докато те чета. Разказвай ми, толкова романтика в твоя фризер, не се издържа от щастие. Къде - у нас или у вас е сбирката тая вечер?! Казвай, че вече ми треперят ръцете. Не казах, че ме сърбят, цял ден съм по магазините. Купих си страхотни обувки и жестока рокля с два джоба отпред. Е, сетих се и за теб, в единия има бутилка узо, моля те, ти за каква ме мислиш?! Обади се, чакам!
-
Како, бирата се студи. Водката наднича нетърпеливо от фризера. Една такава подмладена и запотена. Само да я грабнеш, па да й се наслаждаваш цяла нощ. Чакай, че се размечтах.
За годините мълча като футболист пред неудобен въпрос. Ще чакам включване. Ако не ти, то поне от моето лично извънземно. Имам си такова и ми говори. -
Лажова, ти пиши, душко, пък ние ще те четем. И нема значение дали всеки ден ще публикуваш. Щото знаеш ли колко безсмислици има, пък ги публикуват веднъж месечно. Нъл знаеш - не количеството, а качеството! Ама туй с романа много мъ притесни - 800 страници... Ти да не си станала "царистка" (от НДСВ) - те ги карат тъй, все по 800. И що с данъците почваш, бе пиле. Знайш ли колко много хора не са ги платили. И кой ще те чете? Хм? То и с чувство за хумор не са много, ама нейсе! И аз ще влизам по стотина пъти в творбите ти и да скиваш къв рейтинг ще ти избачкаме!)))
-
-
Е, браво майко, да ме излагаш така пред хората. Аз снимки им показвам с капели разни - бели, цикламени и всички припадат: Ау, колко е хубава сестра ти и ти сега...Сега ще ми тръгне едно име, че съм лъжкиня...Нали каза, че те ухажвал някакъв и щели сте да отмаряте на Бермудите, к*во стана, кажи к*во стана?! Ей, да не си си купила пак бермудки за лятото. Профука всички пари за дрехи и капели бе майко! И нали все натякваше на тате, че ти не си жена за работа, а само за...Сега па искаш, не мога да те рабера и това си е!
-
Ега си, къде намери таз работа, бе? И не се обаждаш на майка си да споделиш? М? Ни тЪ Йе срам! Глей сега колко се подредиха на опашката! Аз кат съм кандидат-пИнсионерка, к'во? Не мога ли да си сменя професията преди пенсия? Мога! И още как мога! Мога и по съвместителство да поработя, нали така ще си вдигна коефициента! Па и за арстократка ставам! Нема да те изложа! Виде ли как ми ходят шапки?! Направо шапка ставам, ако требва!... То не, че и без мен са малко, ама още една в таз медия няма да навреди!...
Хай да вървя да пусна светлината!
А ти си светлинка!* -
Ани, ти си подпукала точките по азбучен ред, много се забави!
Мая, ако ме приемат, ще те уредя, на половин работен ден, но за повече пари, съжалявам. Увеличили са им заплатите, какво да направя?! Някак ще ти помагам да ги харчиш, поне с това мога да ти бъда полезна, не е малко! -
уж си ми приятелка, Лажова! знаеш, че съм безработна, а си траеш! аз и за 1900 лв бих работила по 3-4 часа... когато съм свободна де
-
Отивам до Г-точката и като се върна ще ти напиша коментар
-
Грег, започни с водка, за безалкохолно вземи бира, но не черна и очаквай включване! За годините нито дума, ще си мълчиш, само се усмихвай и няма страшно. Ще говоря с Грог, той не е лош човек, но е сухар до първата водка. После, после е толкова сладък, че ти иде да го изядеш, но нали съм на диета може пък ти да...а Люси?! Креми, ще им кажа, не са лоши, мисля че ще почерпят, щото чух едната да казва, че са им увеличили заплатите. Дано, стискам им палци! Те поне не са стиснати, от мен да го знаеш, да не стане някоя клюка. Наздраве!!!
-
Хайде, да пиете едно и заради мен... И като видиш ония "баровки", кажи има поне да почерпят де.
-
Много ме заинтригува! Особено трите хайлафки. Ако не е много нахално, бих искала да ме запознаеш с тях! Много симпатични ми изглеждат, а и връзкарки. Аз покрай тях ще се докопам до Грог. И стъпка по стъпка, може и мен да ме наемат. Ама искам да съм секретарка. Умея да правя кафе, усмихвам се, контактна съм. Но пък може да имат изисквания за годините. Хм, май ударих на камък! Нищо де, аз ще опитам
-
Ураааа! Всички на запоя! Само дай място , час и дата. Почвам леки разтоварващи тренировки от днес.
-
Добре, че съм аз за всичко да ви подсещам! Доре, аз така и така съм все недоволна, рано или късно пак ще ти кажа...две лоши думи, само че чудя какви да са. Но има време и утре е ден!
Грег, браво на теб, докато не се изясни този въпрос - никакви избори! Кое ми се отразява зле?! Каня те на автентичен тридневен руски запой! Правя показно и после, кой издържи! Ръкавичката ти е хвърлена!!!
Антонела, защо се смееш, то не е смешно чак толкова, но благодаря все пак!!!
Светлана, светлина да е, това е най-важното, че спрат ли тока се започва една романтика...
Мия, трябва спешно да се присъединиш към екипа на Грег, за да помогнеш в разследването, после ще почерпя!!!
Ласка, много ценен съвет ми даваш, прекрасна си!!! Ще те послушам след малко, че дописвам тука една драма...Колко мъка има между редовете! -
Заключи, че твоя като дойде, да звъни и да хлопа - нали ще чуеш...
да не мине между капките де -
))))))))) Светлина да е!!!
-
-
Ей, ама така си ги засекретила героите, че никой не познах. Ама нищо тамън няма да те съдят, а ако те съдят аз съм на среща. Нали знаеш, че затворите са пълни с невинни, нищо ще станеш човек там, че сега си само една жена, макар и светнала като руснак след тридневен запой. И вземи намали сокът, моля те. Зле ти се отразява.
Между другото виждам, че тази G точка стана голям проблем. Постоянно се дебатира, затова предлагам да предизвикаме референдум и да се отложат изборите докато не се изясни въпросът Що е това G точка и има ли място в нашето демократично общество? -
само да скоча да си платя данъците, че сутринта си забравих чековата книжка. стресираш ме бе, жена. и чувство за хумор да търся - отде?! да не ги раздават ей тъй - по две за лев? айде, че окъснях, пък искам да съм изрядна - да не кажеш после "ма тоооо".
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
