Развиделяваше се. В края на морето, където започваше или свършваше хоризонта, беше сиво, сивото се сливаше с водата и я правеше мъглива, непонятна. Лято. Заведенията затваряха. Петли нямаше, но музиката кукуригаше прегракнало и приглушено, гларусите ровеха в пълните контейнери, пиано баровете, дискотеките, публичните домове, маскирани като сладкарници, затваряха, ако може така да се каже за подобни места. Те никога не затварят напълно – както богатият никога не спи, напърчен като Ню Йорк или като друго нещо, което е прекалено алчно да почива, защото от съня няма файда.
Толкова рано дори машините за почистване на плажа още не работеха. След около час ще се задвижат греблата им, работниците ще намерят златна гривна, презервативи, бутилки и няколко банкноти, скрити от вятъра за из път. Вятърът така прави през нощта – скрива си по нещо и после го взема със себе си, когато му дойде времето.
Двамата се биеха вяло, неуспешно, но последователно. Първо падаше единият. Бавно ставаше и размяташе ...