Разбира се, Джак не ме виждаше, но аз бях на една ръка разстояние от него - ако пожелаех, можех да го погъделичкам под мишниците или пък да го ръчна яката в ребрата, за да подскочи като уплашен заек. Не го направих. Гаджето му току-що го беше зарязало по телефона и той отиде в репетиционната, награби китарата си и започна да бичи яко солà. Реших, че засега ще продължава да не ме вижда, защото ми се струваше, че е готов да убие първия човек, попаднал му пред изпепеляващо бесния поглед.
Посвири, подсмърчайки, няколко часа, след което стана от трикракото столче, засили с всичка сила китарата в барабаните и изтърбуши единия. След като успя да я извади от там, засили я още веднъж и я блъсна в пода. В ръцете му остана безполезният вече, висящ гриф, който размаха над главата си, а тялото на китарата, държащо се за грифа само на шестте струни, се развя над главата му като хеликоптерна перка. Сетне китарата полетя през прозореца.
Джак седна на пода, заби лицето си в присвитите си колене и заров ...