Сенд (Георги Стоянов)
114 926
26.07.2019 г., 2:25 ч.

Сън 

  Проза » Разкази, Хумористична

118 2 9
1 мин за четене

 

   Джуджето Наско се появи в съня ми.
Когато това стане, през деня ми се случва нещо хубаво.
- Къде изчезна, бе Наско? Отдавна не си идвал! - казах му.
- Как да дойда, като спиш само по два-три часа?! Аз идвам,
когато имаш здрав и спокоен сън.
- С тия компютри, не съм имал такъв от години!
- Затова ме нямаше.
- Ти си обратното на мен, нали? Малък си, а аз съм голям и силен!
- Така е.
- Аз си падам по жени, а ти по мъже ли?
- Не. Аз съм безразличен.
- А аз обичам кисели краставички.
- А аз моркови.
- Кисели ли?
- Не. Сладки.
- Какво ще пийнеш? Аз обичам домашна ракийка.
- Аз - уиски. Не ме питай непрекъснато! Слагай обратното
на твоето.
- Аз пия лимонада, на теб - боза! На мен кебапчета,
на теб пържола. На мен шопска салата, на теб гръцка.
На мен препечени филийки, на теб арабски питки.
Вкъщи ли ще хапнем?
- Не, на полянката.
Хапнахме и пийнахме.
- Чакай да пусна една вода! - каза Наско.
- Чакай и аз!
Гледам, инструментът му голям! Не може да бъде!
Нали той е обратното на мен! Събудих се в пот!
Усещам, че някой ми смъква пижамата. Отварям си едното око...
Жена ми!
- Какво става с теб?! Целият си в пот! - казва тя.
- Как съм там долу? - питам я.
- Малък си, но ще пораснеш! - отвръща ми.
Наскоооо, Наско! Да си ядеш ушите! Изкара ми акъла!
Но все пак, денят ми започна хубаво!

© Георги Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.