Първите слънчеви лъчи опариха клепачите на Мира и тя се размърда нервно в леглото си. През нощта бе взела приспивателни, така че хватката на съня се отпускаше доста трудно. Десет минути по-късно все пак успя да отвори очи. Веднага забеляза, че си има компания. На съседното легло лежеше симпатична русолява жена, чието лице й се виждаше смътно познато.

  Новоприетата плъзгаше сръчно пръсти по екрана на телефона си, като от време на време се мусеше и се почесваше по тила с малкия пръст на лявата си ръка. Изглеждаше напълно погълната от заниманието си. Мира се прокашля, но не успя да привлече внимание към себе си. Секунда по–късно забеляза, че лявото стъпало на жената се подава срамежливо изпод завивката, която бе доста издута, вероятно от дебела превръзка. Педикюрът й обаче бе перфектен и Мира изпита завист, макар че нямаше сериозни основания за това.

  – Здравейте – каза Мира.

  – Здрасти, Мира. Изненадвам се, че те виждам тук – каза русата и остави телефона си на шкафчето, като пусна една тънка усмивка.

  – Познаваме ли се?

  – О, ти не ме помниш! – нацупи се тя. – Но това едва ли е изненадващо, защото тогава май бе доста подпийнала.

  Мира се стресна и присви замислено очи.

  – Аз съм Ваня. Преди седмица обикаляхме в голяма компания нощните заведения. Ей, щур купон беше! Ти нищо ли не помниш?

  – Да, да, сега си спомних. Извинявай, че не те познах. Наистина попрекалих с коктейлите въпросната вечер.

  – Няма проблеми. Ти откога си тук?

  Мира отвърна:

  – Онзи ден постъпих.

  – Нещо с крака, а? – попита Ваня и, бърчейки устни, кимна към опакования в гипс десен крак на Мира, който висеше безжизнено над леглото, придържан от сложна система от ремъци и макари.

  – Да, счупих си крака – отвърна сухо Мира и се загледа притеснено в стърчащите си от масивната превръзка розовеещи пръсти. Дори те я боляха, въпреки че им нямаше нищо.

  – Как стана?

  – Ами… токът ми хлътна в някаква дупка между паветата. Политнах настрани и глезенът ми изпука, това е.

  – Само заради един счупен глезен са те гипсирали чак до средата на бедрото – възкликна Ваня и се плесна по челото.

  – Оказа се, че не само ставата е зле, ами има и пукване на пищялната кост.

  – О, ужас! Много съжалявам за теб. На мен пък ми е раздробено коляното. Паднах от мотора на един тъпанар…

  – Много жалко.

  Двете помълчаха известно време, после Ваня подметна:

  – Тук е адски скучно. Не знам как ще издържа… А и така ме боли… не е за разправяне.

  Мира се зачуди какво да ù отговори, но не можа да измисли нищо и само кимна.

  В началото двете се разбираха сравнително добре, но постепенно Мира започна да се дразни от приказките на Ваня, която явно мислеше само за пари, скъпи тоалети, изискани курорти и секс. Може би фактът, че в момента  е прикована към леглото, правеше комплексите ù по–натрапчиви. Мира започна да засича Ваня с остроумни забележки и постепенно в отношенията на двете жени  се прокрадна омраза. А щяха да са принудени да делят една стая още дълго време. Мира особено се дразнеше, когато посред нощ Ваня започнеше да стене – не от болка, а заради разтрисащите оргазми, които си докарваше сама със сръчни движения на пръстите на двете ръце. Направо ù призляваше, когато видеше ритмично помръдващият чаршаф и зейналата, издаваща скимтящи звуци уста на Ваня.

  Веднъж Мира не успя да се въздържи и избухна:

  – Ваня, наложително ли е да мастурбираш по цели нощи! Не ме оставяш да мигна! Направо ми изпили мозъка с тези стонове.

  Ваня се надигна на лакти и изръмжа:

  – Аз да не съм фригидна като теб. Имам нужди.

  – Просто го дай малко по–тихичко. Не се трае вече.

  – Жалка си. Май ми завиждаш, не е ли така? Завиждаш ми, че съм с нормална сексуалност.

  – Аз съм тук на лечение, нужно ми е спокойствие…

  – Разсъждаваш като бабичка. А аз си мечтая за едно хубаво чукане.

  – Нещо приятелят ти не идва на свиждане – заяде се Мира.

  – Скъсах с него. Заради него се пребих. Скапаният му мотор… А на тебе кой ти идва на свиждане! Само роднини. Май нямаш гадже, а?

  – В момента нямам – изсъска Мира.

  – Ами как ще имаш при този бабешки манталитет. Да не говорим, че на външен вид не си нищо особено.

  – О, а ти си неземна хубавица, така ли?

  – Движа в средите на баровци, а това трябва да ти говори нещо.

  Мира само изсумтя и махна с ръка.

  – Завиждаш ли ми, че мъжете ме желаят, а, Мира?

  – На такива като теб не завиждам за нищо.

  – Това прозвуча грубо. Гаднярка!

  Изнервена до краен предел, Мира закопня да се пораздвижи. Извика сестра, която да ù помогне да се изправи на патериците си – макар и неохотно, вече ù позволяваха да си прави кратки разходки по коридора.  

  След този и още куп подобни разговори омразата между двете стана изгаряща. С всяка своя дума и всяко свое действие Ваня се стремеше да докаже превъзходството си. За тази цел дори направи опит да свали младия доктор, който следеше възстановяването им.

  Говореше му неща от рода на: „Докторе, болното ми краче се схваща горе при бедрото. Дали не трябва да се разтрие малко? Или да го вдигнем малко на по–високо с тези ремъци. Леле как ме сърби стъпалото, а няма как да го почеша.” При всяка медицинска манипулация, извършвана от младия доктор, Ваня застенваше с тънък гласец така, все едно е пред прага на оргазъм.

  Докторът, разбира се, се стараеше да не се връзва, но си личеше, че е смутен. Ваня явно бе успяла да му влезе под кожата. Човечецът се потеше и червеше, а накрая просто си намери заместник – възрастен медик – и повече не се мярна в тяхната стая. Ваня беснееше.

  Една нощ Мира видя хлебарка и се развика. Дежурната сестра се появи веднага и като разбра какъв е проблемът, извика един санитар да почисти с дезинфектанти.

  Едрият мургав младеж почисти старателно, а на тръгване смигна на Ваня, която, след кратко колебание, му рече:

  – Хей, би ли ме почесал по петата? Не мога да я стигна, а толкова ме сърби. – Онзи се ухили глуповато и се зае да изпълни молбата ù. – Здраво сме го закъсали с… колежката, няма кой да ни обърне капчица внимание.

  Онзи изсумтя и отново смигна. Ваня продължи да дърдори:

  – Сигурно изглеждаме ужасно в болнични дрехи и с тежки гипсове на краката.

  – Хубави сте и двете, како.

  – Хубави! Много си мил. А коя от двете ти се вижда по–хубава?

  Онзи изобщо не се смути.

  – Ами… и тя е хубавела – той кимна към Мира, но ти си къде–къде… а и си руса, аз много си падам по русите. – Стиснала зъби, Мира си мълчеше. А Ваня затъкна зад ухото си един немирен кичур и пусна най–чаровната си усмивка. После изгледа победоносно Мира.

  Ваня продължи да флиртува със санитаря, който като че ли тръпнеше от възбуда. Накрая му каза:

  – Ако обещаеш да си внимателен, ще се навия да го направим тук и сега.

  Санитарят закима, ухилен до уши. Ваня му връчи презерватив. Той хвърли едно око в коридора, за да се увери, че никой няма да ги обезпокои, после откачи гипсирания крак на Ваня от ремъците, намести го за по-удобно върху рамото си, свали си панталоните и нахлузи с мъка презерватива. „Сеансът” продължи няколко минути, през което време Ваня скимтеше и се извиваше така, все едно я набиват на кол, което не бе далеч от истината, защото младежът бе доста надарен. Мира бе погнусена от тази сцена, но си даваше вид, че не ù пука. След като всичко приключи, Ваня обяви със задоволство:

  – Да, струваше си. Той предпочете мен, а не теб, Мира. Човек с вкус, бих казала. 

  Няколко дена по-късно, докато куцукаше на патерици по коридора, Мира видя санитаря и му махна. Той веднага дойде.

  – Нали ще си удържиш на обещанието, како?

  Мира кимна, бръкна в джоба си и извади скътаната там петдесетолевка.

  – Ето, вземи. Дали си успял да ù лепнеш нещо?

  – Ами нали вече говорихме, како. Имам трипер, а презервативът наистина се скъса. Аз винаги ги късам, щото ми е голям. Така че нямаш грижи. След няколко дни на твоята приятелка ще започне да ù пари между краката.