ТАЛАНТЪТ И ТЪЛПАТА
Търсеха Таланта. Ожесточено и неистово, под дърво и камък. Организираха конкурси от всякакъв характер. Тълпата ревеше така, както само тя си може. И си искаше таланта. Толкова силно, че се наложи някой да заеме неговото място. Тогава се появи някакъв шут, от тези дето обичат да се заиграват с камерата и прожекторите (такива винаги има на разположение). До него застана една нарочена красавица, с ослепително конвертируема усмивка и друга, която умееше достатъчно ефектно да се съблича и свива устните си на буквата ш, че даже и на щ. Намери се и водещ, тоест такъв, дето щеше да ги води по интервюта и други изяви. Някой извика, че слепец слепеца ако води и двамата, в случая четиримата, падат в ямата, но не го послушаха. Пък и тия не само не паднаха, ами се нароиха и то така, че когато най-после намериха Таланта, бяха изпълнили ВИП пространството. А те определено имаха интерес да пълнят ВИП-а с такива като тях, че и под техните възможности, които да си кажем направо, бяха ...