Танц с вятъра (лирическа проза)
Лятото е моето вдъхновение. Особено вечер. Особено край брега на морето. Особено на онези мостове навътре в сърцето на морската гръд, които вечно забравям как се наричат. Това сега няма значение, защото имам уговорена среща с вятъра.
— Още мъничко – нашепвам си нетърпеливо и поглеждам жадно небето.
Всяка вечер отивам на една от скалите точно над разпилените като дантели вълни. Като на забранено свиждане. Обличам дълга синя рокля и слагам шал на пера и сини листа. Заставам на камъка и разтварям ръце за прегръдка.
— Ето ме, тук съм – изпращам му съобщение по небесната поща.
Вятърът ме чака отдавна, скрит зад скалите. Първо разрошва косата ми, после целува очите ми. Промъква се покрай врата ми, шмугва се в гънките на шала и ме прегръща палаво. Не иска думи за вярност, а само нежна прегръдка. Не обещава да дойде пак. Но и не бърза да си отиде от мен. Моята нежност го държи като котва тук.
— Ето ме, тук съм – прошепва и той развълнувано.
Вятърът обича да краде нежни прегръдки и целувки от душата ми. Разтварям леко пръстите на ръцете си и го пускам да целува дланта ми като обичащ мъж. Той ме кани на танц страстно, но нежно. Над времето, над вечерта, дори над вълните на ленивото, уморено от курортисти море. Кратък спомен нежно ухае на тишина и на влюбване. Вълшебната привечер се разпада на милиони светулки бавно.
Вятърът просто обича да бъде обичан като душата на мъж. И аз го обичам сега нежно.
из книгата "Нежно" - издателство "Артграф", 2023 г.
автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
фотография на корицата - Рейхан Ферад
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
