Телеграма-четвърта част
Произведение от няколко части « към първа част
---- Що не рече, бе братанче?!
Язе съм Димитар, ваш братанец!Нашиот единородец Миле умре у Хамбург! А в понеделник, демек утре, неговата жена Бианка, ке опее в храма "Свети Климент Охридски", наш духовен Отец и защитник на Верата, закрилниче на Охрид, Бог да опрости мъките му на наш Миле!
Значи,, вярно е, че наш Миле, братовчед ни Самуил, се споминал...
Стояхме с нашия Мите един срещу друг с насълзени очи, и без да се усетим крепко се прегърнахме!
За мъката братя и сестри, няма делба за оня, що носи сърце и кръв единородна!
Другото е бегала работа! Другото е суеверие и до нищо добро не чака...
Излязохме прегърнати при другите, мълчаливо, като всеки от нас носеше скръб в душата си. И чак тогава цялата рода разбра, че батко Самуил Димитров Тънкопишев е наистина вече при Господа наш, мир на праха му!
И едно едва забележимо ридание ни разтърси, та всички се събрахме в тесен кръг и мълчаливо се прекъстихме, защото на другия ден щяхме да сме на опелото и
Бианка, жената на байно ни, щеше да разпръсне праха му, както той я заклел,да го стори в Охридското езеро...
Беше вече полунощ и трябваше някъде да се настаним, да се поотърсим и оставим в миналото надеждата, че телеграмата е някакво нелепо недоразумение, че видиш ли, току наш Миле ни посрещне с усмивка и прегръдка... Няма го батко Миле! Всичко е една невъзможна и невъзвратна илюзия...
Димитър ни настани в едно от онези хотелчета, дето са и у нас: няколко стаи за нощувка, китно дворче с беседка и асми над каменните плочи в малко, но уютно място,досами брега на езерото, с изглед към тихата крайбрежна улица.
Имахме няколко часа да се отморим и после... После ще ви разкажа в следващата част.
До скоро!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви Елка и Костадин за коментара, оценката и поздрава!Да ви е честит Празника на писмената славянобългарски и да пребъде делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици!
-
Прочетох малко късно Стойчо и веднага отивам на следващата част.Следя с интерес.Поздрав.
-
Чудесно поднесен разказ! Емоционален и трогателен!
-
Има още!
Благодаря за оценката и коментара, Росица! -
Поздравления и за тази част на творбата, Стойчо!
-
Благодаря за прочита, Дочка!
Ха дано да е интересно!!! -
Прочетох с голям интерес, Стойчо! Ще следя историята ти.
-
Благодаря, Елиза 13(Мария)!
Този пасаж, който цитира,ми е много скъп!Да си призная писах го със сълзи на очите!
Приеми моите сърдечни поздрави, Мария!😍 -
Много тъжен момент. Същевременно неповторима красота живее в редовете ти:
"Стояхме с нашия Мите един срещу друг с насълзени очи, и без да се усетим крепко се прегърнахме!
За мъката братя и сестри, няма делба за оня, що носи сърце и кръв единородна!"
Приеми искрените ми поздравления, Ranrozar! -
Благодаря ви Силвия, Иржи и Пепи, че сте съпричастни към хорските неволи!
Иржи,видя се че телеграмата е валидна и отговаря на събитието.Е, голяма част от интереса на читателите диктуваше друга версия,но както казах вече;и телеграмите понякога са верни! -
Животът е непрекъснато сбогуване...
-
До тук изчетох всичките части наведнъж.Когато разказът не е безкрайно дълъг,а и е разказан леко и увлекателно,можеш така да четеш и удоволствието е по-голямо-не спира,когато идва най-интересното....Добре разказваш ,Стойчо!А аз си спомням някога за телеграми с подобно съдържание се искаше много данни от подателя,за да няма правене на майтапи....
-
Тъжно и част от живота.
Ще чакам следващата част, Стойчо. -
Хари,прощавай за невниманието ми!
Благодаря за коментара!
Приеми моята приятелска прегръдка! -
Благодаря, Младен!
Приеми моите приятелски поздрави! Всичко което написах с вълнение си успял да обобщиш!Не е необходимо да се повтори,,за да казвам, вече казаното. -
Мисълта за смъртта създава чувство на близост, дори и между далечни помежду си хора. А тук се касае за роднини. Чудесно си предал, Стойчо, как бариерите между хората падат, но особено силно съм впечатлен от богатството и колоритността на езика ти в това повествование. Поздравявам те!
-
Благодаря ви,мили момичета!
Понякога и телеграмите са с вярно съдържание...
Но,да видим по-нататък...
👼 13, Красимира, Мариана и Руми! Благодаря още веднъж за съпричастността и коментарите!😘😘😘😘! -
Трогателно! Просълзи ме, Стойчо!
-
Просълзих се, Стойчо, толкова се надявах смъртта на Миле да е някакво недоразумение! Прекрасно си описал хотелчето "с изглед към тихата крайбрежна улица." В очакване съм!
-
Жалко!... Може пък да не е разбрал и да има някакво недоразумение... Следя.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
