Телеграма-четвърта част
Multi-part work to contents
---- Що не рече, бе братанче?!
Язе съм Димитар, ваш братанец!Нашиот единородец Миле умре у Хамбург! А в понеделник, демек утре, неговата жена Бианка, ке опее в храма "Свети Климент Охридски", наш духовен Отец и защитник на Верата, закрилниче на Охрид, Бог да опрости мъките му на наш Миле!
Значи,, вярно е, че наш Миле, братовчед ни Самуил, се споминал...
Стояхме с нашия Мите един срещу друг с насълзени очи, и без да се усетим крепко се прегърнахме!
За мъката братя и сестри, няма делба за оня, що носи сърце и кръв единородна!
Другото е бегала работа! Другото е суеверие и до нищо добро не чака...
Излязохме прегърнати при другите, мълчаливо, като всеки от нас носеше скръб в душата си. И чак тогава цялата рода разбра, че батко Самуил Димитров Тънкопишев е наистина вече при Господа наш, мир на праха му!
И едно едва забележимо ридание ни разтърси, та всички се събрахме в тесен кръг и мълчаливо се прекъстихме, защото на другия ден щяхме да сме на опелото и
Бианка, жената на байно ни, щеше да разпръсне праха му, както той я заклел,да го стори в Охридското езеро...
Беше вече полунощ и трябваше някъде да се настаним, да се поотърсим и оставим в миналото надеждата, че телеграмата е някакво нелепо недоразумение, че видиш ли, току наш Миле ни посрещне с усмивка и прегръдка... Няма го батко Миле! Всичко е една невъзможна и невъзвратна илюзия...
Димитър ни настани в едно от онези хотелчета, дето са и у нас: няколко стаи за нощувка, китно дворче с беседка и асми над каменните плочи в малко, но уютно място,досами брега на езерото, с изглед към тихата крайбрежна улица.
Имахме няколко часа да се отморим и после... После ще ви разкажа в следващата част.
До скоро!
© Стойчо Станев All rights reserved.
