Всичко е неопределено. Това е моето заключение. По мои измервания, с тригонометрични уреди и пряко наблюдение, Австралия е поне три, ако не и четири пъти по-широка от Руската федерация, два пъти по-къса от екватора към южното полукълбо и дървета има само по крайбрежието. Вътрешността е гробище за стари гуми и двулитровки. Ако се чудите къде отиват милиардите двулитровки - там са. Никой не ги преработва. Вземат парите за преработка и ги кътат там. Австралия е измислена държава. Хората, които са Австралийци, са няколко хиляди платени типове, които представляват страната международно съвсем изкуствено. Едни и същи са по състезания, по конференции, на срещи на политици, кръгли маси, квадратни, на прет-а-порте-та и т.н. Имам цяла стена със снимките им.

Колкото до Мадагаскар, той е съвсем малък. Това, което пияните учени рисуват в НАСА с тебешири по дъски, стени и изтърбушени талашити, е не долна лъжа, а подмолен опит за подмяна. Мадагаскар може да се побере във всяко малко тефтерче, нарисуван с молив. Той е колкото две кокоши яйца. Чиста логика, а логиката е нашето най-мощно оръжие пред емоциите. Логиката е най-мразената наука, понеже прави хората свободни. Всеки може да види очевидното, но не всеки може да го обясни. Аз мога и го правя. Ако питаш някой залюхан семкаджия колко е две плюс две, веднага ще ти отговори, без да се замисли. А човек е нужно, преди да отговори, да помисли. Научили са ни, че отговорът е четири и ние никога не сме подлагали това на съмнение. Но не е четири. Така е и с почти всяко твърдение, което са ни втълпили. Светът е измамно място. Мислиш си, че земята е кръгла, а тя не е. Мислиш, че облаците са под луната, а те са над нея; мислиш си, че си прабългарин, а всъщност си иранец; смяташ, че баба ти е истинската ти баба, а това не е така и т.н, и т.н. Измамата е ключовата дума в този свят. Струва ни се, че всичко е твърдо, а то е меко. И дори наистина твърдото с времето омеква. Учили са ни, че нещата са неподвижни, а те постоянно мърдат. Тези неща пък, които смятаме, че се движат, всъщност са неподвижни. Например земята. Хората смятат, че тя се върти?! Глупци! Не само че не се върти, ами и е необитаема. Това, което мислим за земя, не е такова и никой от нас не живее на планетата, а на съвсем друго място. Прожектират ни някаква синя сфера и ни заявяват, че живеем на нея. Кратко и ясно. А в действителност ние въобще не сме там или тук, както те казват, а сме в едно пространство колкото синапено зрънце на другия край на галактиката, обвити в черен облак и прахоляци. За този облак мога много да ви разказвам, той е холограма на земята и има всички континенти на същото място, но засега ще се въздържа, като подхвърля на любопитните, че облакът е бил някога синкаво бял, но е почернял вследствие на ужасни събития и разрухи. И така, ние сме на кръстопът и в кръговрат. В нещо като върток, или водовъртеж, но без вода. Ако тръгнем наляво, рано или късно ще стигнем там, където бихме стигнали, ако тръгнем надясно. Въпросът е: колко по-рано? Също е съществено дали бързаме, понеже завиването на обратно може да е по-краткия път. Този път е по-опасен, защото, когато пътят ти към целта е къс, то ти нямаш време, докато крачиш по него, да обмислиш нещата и като стигнеш си почти толкова тъп колкото, когато си поел по него. Та, стигайки крайната дестинация, избълваш една камара глупости и те отстраняват. Древните са казали, че материалното е грозно, а идеите - красиви. Ето затова аз считам Наоми Кембъл за чиста идея. Тя е холограма. А и реалността го доказва. С годините не мърда, не се променя. Още в клипа "in the closet" я наблюдавах. Майкъл оттогава се състари , съвсем спря да се усмихва , носът му падна и накрая умря, а тя седи все тъй. Хубава. Та нещата съвсем не са така, както си ги мислите, ако въобще мислите, де. Садам също беше идея, холограма като жив, но, преди да го убият, го пуснаха в реалноста да се мъчи. Кадафи също. Те това целят: да живееш в илюзия и, когато дойде моментът, в който реалността поиска жертвите си, те те включват в ефир и те жертват. Обикновена манипулация. Ето, онзи ден - беше вторник или петък... та, седя аз на оградата на училището - кварталното - и пред мен минава английската кралица-майка с две бухти в ръцете си. Ама огромни бухти. Главата ù едва се вижда и на нея се мъдри зелена шапчица. Аз си свалих бомбето да я поздравя и тъкмо да кажа нещо от сорта:

- Мила кралице, какви хубави бухти имате, откъдя ги 'зехте? - и тя се препъна, бухтите се разхвърчаха и, падайки, си удари шапчицата в някакво Рено Еспас, паркирано пред блока.

Звъннах на 112 и викам:

-Кралицата се шибна в реното. Идвайте бързо на ъгъла на ул. Пирот.

Те като се развикаха, разговорът се записвал, щели да ме проследят. Всичко е неопределено. Не знаеш ще ли попаднеш на читав служител или няма. Такъв е светът. Трябва да свикнем и да приемем реалността; ако успеем и да се примирим, можем да останем завинаги холограмни и да не ни пуснат в ефира да се борим с люти зверове.

Но, пусто, не мога да свикна с простащината - например на Мтел. Ето, от 10 години съм им потребител на мърлявите услуги. Имам сигурно милион точки. И като си смених договора ми обещаха нов телефон с уиндоус. Идва договорът по Спиди и гледам - телефонът е с копчета, малък, чер, като лайното на кучето ми. А екранът му - като емблема на лакочистител. Обадих се на звезда 88 да се разправям. Викам:

- Аз съм селянин. От прованса съм. Градинар. Имам десет декара, че и повече с ябълкови дървета. Уж щяхте да ми дадете нов телефон, а ми пращате телефона на Хитлер като малък. Аз гледам ябълки, искам телефон с емблема ябълка. Ако ли не, във Виваком ми дават майка си и баща си.

Клекнаха. Сега съм смарт. Та ето и договорите, които ви пращат по Спиди, са неопределени. Защото можете да ги промените, колчем се развикате. Трябва да свикнем да си търсим правата. Ако не свикнем, ще трябва да напуснем с яд. А да напускаш нещо с яд е много лошо. Досега три пъти съм напускал работа с яд и трите пъти файда нямаше. Ръцете ме боляха, плюех кръв и то не само аз, а шефът плачеше. Ето защо, преди да започнем да пресмятаме плюсовете и минусите на нещо, ние трябва да сме сигурни това нещо чие е . Наше ли е, чуждо ли е и, ако е чуждо, може ли да си го присвоим законно. Аз съм по законните неща. Това го запомнете! Ако не друго, поне това да ви остане. Във вселената има порядък, понеже има закони. Не че се спазват, но и това ще стане. Порядъкът е съществен за края на всичко. А краят ще дойде, когато нещата от неопределени станат определени. Това няма да значи, че са скучни и крайни, а просто ще бъдат ясни всички общи положения. Нещо, което днес е утопия, тогава ще е реалност.

Това е, което мечтая. Именно тази реалност и тържеството на порядъка. Дотогава, обаче, си оставаме в неопределеността и в неизвестното на утрешния ден. Айде, отивам да свиквам. Бориш ли се достатъчно дълго, ще излезеш на тепиха и срещу шампионите.