30.01.2018 г., 10:47 ч.

 Територията - 2. 

  Проза » Фантастика и фентъзи
1236 3 5
Произведение от няколко части « към първа част
9 мин за четене

3.

- Добре дошли на борда на нашия стратоплан, скъпи пасажери...

Гласът на стюардесата – мек и нежен, се носеше из голямата кабина. Джон и Джейн седяха в дълбоките, удобни кресла и с внимание слушаха думите й. Нали затова пътуваха – за да научат още нещо към натрупаното през четирите години основно американско обучение...

Креслата бяха три. На третото, до сами пътеката, седеше доста възрастен човек, в изискан костюм, със стилна вратовръзка, подсказваща, че принадлежи към една от висшите класи – може би дори корпоративен мениджър...

- За вашето удобство компанията ни предлага полет с класически стратоплан. Знаете, че до колонията Европа може да се стигне и със самолет – един доста неудобен за хора като вас полет. Но стратопланът... Това е последната дума на модерната техника днес.

Разбирате, че в ниските слоеве на атмосферата тяло не може да постигне големи скорости. Поради което се налага то да се издигне в стратосферата и в разредения въздух да се достигне желаната висока скорост... Вие се намирате в тяло А на стратоплана. Другото тяло – С – е абсолютно същото по размери, но, разбира се, отстъпва по комфорт и удобства. То е предназначено за пътници от втора класа – колониални чиновници, банкови служители, военни. Плюс обслужващия ви персонал, с който, за съжаление, се налага да се разделите до кацането ни в съответната колония или територия... Извиняваме се, че не можем да отговорим на множеството желания да посетите тяло В – носещото стратоплана. Напрегнатата обстановка в колонията Азия, опасностите от бандитите на Мохамад Зулу и рисковете за вашето благополучно прелитане отвъд океана, накараха компанията временно да спре познавателните посещения на носещото тяло В...

След това стюардесите се пръснаха из големия салон и започнаха да демонстрират спасителните жилетки, работата със саловете, микрорадиостанциите, показваха най-съвременните и мощни уреди за спиране агресията на акули или други морски обитатели...

Джон и Джейн следяха внимателно показването на неща, които /не дай, Боже!/ можеше да спасят живота им.

Техният спътник се отнесе пренебрежително към разиграващото се, кимна леко и веднага една стюардеса дотича до него.

- Вие ще желаете ли нещо? – попита той седящите отляво му младоженци. Леко смутен, Джон пожела напитка, същата, каквато би си поръчал господинът. Джейн се задоволи с натурален сок от портолимон...

- Приятно ми е – каза съседът им – Тиодър Крейн, главен инспектор на колония Европа...

Младите се представиха и предизвикаха интереса на висшия чиновник...

- На сватбено пътешестие, а... – произнесе той замислен – И къде?

- Из територията Джипсиленд – каза малко смутено Джон...

- Хубава екскурзия – одобри мистър Крейн – Екзотика, емоции, занимателна почивка... Предполагам, че сте подготвени за приключенията?

Джон кимна неуверено, което не остана скрито за мистър Крейн...

- Млади хора, млади хора – укорително поклати глава той – Основното образование има за цел в рамките на четири години да ви даде една хубава основа. Но после следва още и още учение. Вярно, след като Хубермайер измисли образователното внушение, знания се наливат буквално за дни, но все пак... Не бива да спирате само до нивото, което е необходимо на средния американец. Трябва да се подготвяте за издигане във висините на управлението на света. Че кой, ако не вие, ще дирижира този огромен световен хор? Кой ще ръководи нашите колонии, земи, територии? Още повече, когато в скоро време очакваме аеронавтите ни да докладват за създаването на постоянна колония върху Марс...

Джейн го гледаше с интерес. Тя за пръв път седеше толкова близо до висш управител на този американски свят.

Джон тихо започна да разпитва мистър Крейн за Европа...

- О, това е неголяма, но добра колония. Състои се от десетина големи държави. Географски към нея спадат и няколко територии, но административно избягваме да ги включваме в цялото. Само хабят средства, а всъщност нищо полезно не получаваме от тях... Да вземем земята, където е територията Джипсиленд. Там някога са живели бугри, знаете, нали?

Джон с гордост разказа прочетеното от брошурата. Мистър Крейн кимаше...

- Да, така е – рече той, когато Джон изложи всичко, което помнеше – Бугрите са били интересен народ, макар да са подминавани от историците. Сами разбирате – на тая земя някога, преди новата Американска ера, са живели какви ли не народи. Елини, траки, склавини разни... И дори е имало няколко дивашки племенни образувания на бугрите. Успели са по едно време да държат почти целия полуостров под властта си. Но, разбира се, след разгрома на рашъните, истинските бугри са отишли в родината си Турция. А на територията са останали предтечите им – циганите. И сега живеят там волно и свободно...

- Тук ли? – Джон замахна с пръст над картата, намерена от него в електронния бележник...

- О, не чак толкова – мистър Крейн очерта малък овал над земите на юг от планина, пресичаща като гръбнак полуострова – Това е Джипсиленд. Доста интересна, но и много опасна земя. Това е единствената точка на континента, където държим повече от десет бази и опазваме региона. Другаде нашите войски са почти като охранители на реда и спокойствието, а тук се налага да патрулират, да спират набези, да задържат опитите на циганите да налагат своите закони...

Джон беше леко стреснат...

- Да налагат?

- Не, не – махна с ръка мистър Крейн – Просто за тоя народ няма никакви правила, закони и принципи. Те са истински деца на джунглата. Много са интересни, но винаги трябва да държиш ръка на спусъка. Затова и с нашите сафарита изпращаме охрана от професионалисти. А и, случи ли се нещо недобро – веднага наказваме жестоко. Без оглед на вината. Така че – не се безспокойте, не се плашете... Но, разбира се, бъдете внимателни. Обаче, да не ви стряскам, ще ви инструктират специално....

4.

Разбира се, Джейн не се плашеше лесно. Колко екшън филми бе изгледала... Дори се беше запознала с един от актьорите, изпълняващ главната роля в цяла поредица...

Е, вярно – беше лош любовник, не се интересуваше от партньорката си, по едно време я остави и отиде да пийне специално уиски, а на нея дори кафе не предложи...

И най-лошото – заряза я малко след това, тъй като го потърсиха по повод някакъв договор за нов филм. Добре поне, че се сети да извика асистента си, та Джейн не остана капо...

- Мистър Крейн, - иззвъня нежното й гласче – А какво е това тук на картата, над планината? Тая зона в черно – между синята линия и границата на Джипсиленд?

Мистър Крейн се понамръщи малко, обаче бързо сложи дипломатическата маска.

- О, това е Забранената зона...Именно нея наричаме Територията... Зона, която покрива немалко земя, но в която не живеят хора. Или поне – нормални хора... Запомнете, младежи – в никакъв случай не отивайте там! Дори да ви предложат охрана, дори с армейски отряд да сте – не отивайте...

Джон също не издържа на любопитството:

- Но – защо? Та ние точно това търсим – приключения, екшън, живец...

Мистър Крейн извади нова пура, бавно я подряза, запали, издуха внимателно облачето дим към абсорбатора над креслото.

- Разбирате ли – зоната е изключително сложна. Археологически резерват. Затворена за посещения, тъй като не искаме външни лица да се намесват в стерилността й. Само по тази причина около нея са разположени няколко гарнизона, има сложна наблюдателна система, по специален график патрулират усилени дозори...

Но това не успокои Джейн:

- И защо толкова грижи? Утре нас ще ни водят на разкопките в някакъв древен европейски град, унищожен през Четвъртата световна война... Как беше, Джони?

Джон вече шареше с пръсти по електронния бележник:

- Берлин, Берлин...

- Именно – каза мистър Крейн – Берлин е изучен град, над развалините му са прокарани специални пътеки за посетителите, дори радиацията е сведена под безопасната доза. А в Забранената зона работят само археолози в специални костюми...

- И какво изучават? – полюбопитства Джейн.

- О – мистър Крейн се оживи – Помните ли за бугрите? Именно там са живели, преди да открият истинската си същност и се върнат в родината си Турция. Това е станало още при започването на Третата световна война. Обаче, се намесили руски шпиони, които пренесли на тая земя своята, руската, азбука. И дори създали “учебници” – но в кавички. Лъжливи, пропагандни, манипулиращи миналото. Мамели доверчивите, че не са тюрки, а друг народ, че имат древна история. По-древна дори от Великата турска империя. Измислили разни владетели, стигнали до там, че говорели за някаква Източна Римска империя и някаква империя на бугрите...

- Това – какво е? – запита Джон...

- А, имало е някога голяма империя в малка Европа, със столица в Рим. После тая империя станала германска, а сетне ние, американците, сме я наследили. Не зная дали сега учите, но специалистите разказват за световни лидери като Вашингтон, Линкълн, Рейгън... Все императори, които владеели света, наказвали лошите, защитавали невинните. И това – от най-древни времена насам...

- Тоест – не е имало никакви други империи? – поддаде се напред Джейн.

- Точно така! – Мистър Крейн беше въодушевен от възможността да помогне със знанията си на младежите и едновременно с това да демонстрира образованието си. Все пак, беше с диплома от десети клас на специалното училище в Харвард...

- В човешката история е имало две империи. Римската и наследницата й – Американската. Е, турците говорят за своя империя, но... Съюзници са засега, защо да спорим? Китайците също са имали претенции за имперско минало. Това – преди да успее Китайската пролет преди 100 години и китайският народ да заживее щастливо в новите 27 американски щата. Други страни също се опитват да придадат достоверност на легендите си...

- И защо това нахалство? – чак подскочи Джейн.

Мистър Крейн снизходително махна с ръка.

- Комплексите на малките народи, стремежите на късно появилите се държави да изглеждат по-древни. Някои дори стигат до смешни твърдения, че са били създадени преди САЩ...

Джон така се изсмя, че чак изпръхтя. Джейн беше по-сдържана, но и нея я обхвана кикот...

Наистина – беше и смешно, и жалко...

Цели четири години тя беше учила – при това с отличен успех по възловите основни предмети като готварство, домакинство, етикет... И някакви туземци от европейските джунгли да имат претенции, че знаят повече от нея и Джон...

Мистър Крейн стана сериозен.

- Та затова ви препоръчвам настойчиво, а в нашето губернаторство в Ню Буда ще ви поискат поемане на задължение да не се и опитвате – в никакъв случай! – да нарушавате границите на Забранената зона. Има толкова интересни за американци места – молове по последен модел, увеселителни паркове...

Джейн и Джон кимнаха послушно...

» следваща част...

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Елена! Да, пътуването ще е освежаващо. За някого. Или някоя. Да не объркам джендъра им...
  • Още като прочетох "бугри" и започнах да им съчувствам на тези американски младоженци, май ги очаква дълго и просветляващо пътуване Очаквам следващата част.
  • Благодаря, Силвия, Марина, Петя!
    Но темата тепърва се развива. И американската педе... таквози, джендърмания е само лек увод. Надявам се и натам да ви хареса...
  • Искрено вярвам, че хората няма да се удявят в своята безсъзнателност. Рано или късно тя ще бъде запълнена с озъзнаване...
  • Прочетох и двете части на един дъх. Оставяш читателя да мисли, да се бунтува да не може да си намери място. Браво! Твърде реалистичен за близкото бъдеще разказ и доста правдиво написан. Очаквам с интерес!
Предложения
: ??:??