Бученето на пулсиращото столично движение ù причиняваше главоболие. Крачеше бавно, забола слушалки в ушите с отчаяна нужда спокойствие. След тежката работна седмица единственото, за което бленуваше Надя в петъчната вечер, не бяха шумни компании, кръчми, клубове, концерти. Искаше единствено тишина. Тишина, в която да се опита да осмисли откритието, което направи днес. А именно, че шефът въртеше любов с една нейна колежка.
Беше шокирана. Отчаяно се пазеше от всякакви интриги, но работеше в малък екип и дори само това, че изслушаше другите, дори и самият факт, че бе част от него, беше достатъчно да я замеси в помията до там, че често мечтаеше за работа, в която няма да ù се налага да общува всеки ден в такива количества с толкова шарени хора.
Гореспоменатото ù го бяха споделили на един семинар в прав текст, което тогава я застреля. Категорично отказа да повярва. Трябваше ́ù около седмица, за да си позволи лукса дори да допусне малката вероятност това да е възможно, но скоро започна да обр ...