5.11.2011 г., 16:17

Това е животът

741 0 3
1 мин за четене

Началото ще е трудно. Ще имаме съмнения, ще имаме недоволства, но въпреки това чакането би си заслужавало. Ще държим това, което ни помага, същото, което ни вреди и пак същото, което ни дава правото на избор. Може да избираме да бъдем такива или инакви. Ако животът ни предлага лимони, можем да си направим лимонада, но пък кой е казал, че лимонадата е по-добрият вариант на лимона? По-сладка – да, но не и по-истинска. Просто е – трябва да приемеш нещата такива, каквито са. За добро или за лошо, така или иначе – „това е животът”.

Не винаги има какво толкова да му мислиш. Ако щеш ми вярвай, но ако нещата са толкова сложни – колкото си ги мисля – в този свят, в който аз „живея” – „ядрен физик” щеше да е наименование за някой простоватичък човек. Не е задължително поредица от грешни решения да води до нещо грешно като финал на историята – „това е животът”.

Има много причини, поради които аз не бих направил нещо, а ти би. Има много начин, по които аз бих те убедил, че съм прав. Но от всичко, което съм преживял и знам, че ще преживея, изводите са, че макар и да си господар на собствената си съдба, тя си знае своето... и въпреки това, не трябва да спреш да опитваш да ú противоречиш – „това е животът”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Та нали всички живеем по този начин.Някой бе6е написал следното:И те са се раждали,както и ние с отпуснат от горе лимит за живот и никой не знаел,че 6том го премине,го чака единствено сре6та сьс БОГ".Аз те чета!
  • "Ако животът ни предлага лимони, можем да си направим лимонада, но пък кой е казал, че лимонадата е по-добрият вариант на лимона? По-сладка – да, но не и по-истинска."

    Уникално вярно... Поздрави!
  • Да, това е живота! Макар и господар на собствената си съдба, тя си знае своето... Поздрави!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...