Това го преживях
Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лица, си спомних , за Мария.
Беше изоставено от майка си, дете, за което се грижеше, старата й баба. А тя имаше голям недъг на дясната ръка и Мария свършваше почти цялата къщна работа, сама. Живееха, в малка порутена къщичка, останала още от родителите на баба й. Мария, беше толкова красива, че цялата къща сияеше, когато се усмихнеше, а звънкият й глас, така ехтеше, че потръпваше близката гора. Изглежда, природата по някакъв начин, компенсираше хората, сблъскали се с нещастието. Веднъж на двора, където имаше малка беседка, беше дошло рунтаво, с големи очи кученце и Мария го приюти в домът си, с него се чувстваше много щастлива. Тя се грижеше за него, виждах я, как го целува, за лека нощ, защото моят прозорец, гледаше в нейният.
А един ден, на двора се появи разгонена кучка и след нея, цяла глутница кучета. Чоки, така се казваше кучето на Мария, се затича напред, за да ги прогони от двора, но другите кучета, обсебени от състоянието на кучката, се нахвърлиха настървено върху него и започна кървава борба. Развика се Мария, закрещя, насъбраха се много хора, разтърваха ги, но Чоки, пострада много лошо и се нуждаеше веднага, от медицинска помощ.
Мария го гледаше с такива нажалени очи, цялата трепереща, че не съм разбрала, как съм взела кучето на ръце и цялата окървавена, как съм го отнесла, до ветеринарната служба. След много шевове и още по-големи грижи, Чоки оцеля!
Минаха много години, през които не бяхме срещали Мария, почти никой не разбра, как и къде беше заминала, след смъртта на баба си. Взела беше и Чоки със себе си.
Когато се задомих и решихме със съпругът ми, да си имаме дете, започнаха проблемите. Не можех да забременея, въпреки, че нямахме и двамата никакви здравословни проблеми.
Започнахме процедури за инвитро оплождане, няколко опита и въпреки това, без резултат. Веднъж при един преглед, чух, че в болницата е дошъл млад специалист, който е работил в Германия и че при него много двойки се сдобили със деца. Разбира се, веднага настоях, да се запозная с него.
Беше слънчев и топъл ден, двора на болницата се огласяше от птичи песни, а майки с бебешки колички, се любуваха на късното есенно слънце. Развълнувана, пристъпвах към кабинета, с надежда и на мен Бог, да ми помогне. Почуках на вратата и след кратка пауза, дочух,
„Влез“. Отворих с треперещи ръце вратата, поздравих и в очите на лекарката познах, Мария! Тя се изправи над бюрото, протегна нежно ръката си и с присъщата, за нея усмивка, каза,“ Колко искаш. Едно или две“…
След девет месеца, родих син, а след десет години и дъщеря.
От тогава, си спомням приказката на баба, тя все казваше, „направи добро и го хвърли в морето, то рано или късно ще изплува, за да се разплати със тебе“!
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ти, Наде, весели празници и на теб!
-
Радвам се за теб, Мини! Весели празници!
-
Мини, честита Коледа!
Бъди много здрава! -
Иржи, благодаря ти мила, важно е да има уважение сред хората, нека ни е добре, че времето неумолимо си отива! Честита Коледа и весели празници!
-
Миниии, честита награда, вървиш към върха, защото си постоянна и упорита, както и с талант! Честита Коледа и Щастлива Нова Година!
-
Благодаря ти, Мария, сърцето ти е голямо и ме стопли с коментара си, бъди благословена и нека душата ти , да бъде в мир и спокойствие! Весели празници!
-
Честито извоювано трето място в предизвикателството, Мини!😍 И нека победния ти ход на творец продължи!🤗 Светли да са празниците ти, мила!
-
Латинка, много ме трогна с посещението на страничката ми и поставяне на разказа в любими! Благодаря ти от сърце!
-
Успех и от мен!
-
Благодаря ти, Валенце, нека ти е щастлива настъпващата вечер!
-
Гласувах с удоволствие. Аз съм минала по тоя път. Е, стана накрая по естествен начин, но знам какво е.
-
Филка, благодаря ти, че постави разказа в любими!
-
Иржи, много ме зарадва твоя коментар, толкова сърдечно написан, винаги, когато го чета, сякаш ме докосва слънце! Благодаря, че постави разказът в любими! Бъди благословена!
-
Толкова мила човещина има в твоя преживян разказ, Мини, че без да те познава лично човек, прави изводи колко добър човек си! И не само, а го и разказваш така, сякаш пак го преживяваш, с много чувства! Освен това съвсем точно си изпълнила предизвикателството, зададено само с едно условие, но с подразбиране "...и то ще ти се върне двойно от небето!". Пожелавам ти успех с тия много коментари, защото допустимите гласувания са толкова малко....
-
Благодаря ти, Дочка!
-
Харесах и аз. Поздравления и успех!
-
Галя, добре дошла на моята страничка, зарадва ме прекрасния ти коментар, последването и слагане на разказа в любими! Благодаря, ти, бъди щастлива!
-
Разказ за истинските неща от живота! За могъщото и животворно действие на Вселенския закон за безкористното даване! За величието и красотата на човечността! И за майсторството на автора, разбира се!
Благодаря за тази две минутна магия на голямото творчество, Миночка! Поздрави!
-
Сърдечно ви благодаря, Ина и Силвия, вашето присъствие ми донесе радост!
-
Не е наша работа да го помним. Единствено да го правим. То само има такава способност. Вижда се и от разказа ти. Успех, Мини!
-
Сърдечна история, хубаво е да се споделят такива. Носят усещането, че наистина нищо не е случайно Успех, Миночка!
-
Деа, много мил коментар, благодаря ти!
-
Мини, трогна ме тази история толкова много...
Успех ти желая от сърце! -
Мария, радвам се, че те докосна моята история, благодаря ти и че постави разказа в любими. Нека ти е радостна и слънчева душата!
-
Много топъл и човечен разказ, затрогващ и намиращ уют в сърцето на читателя!👍 Добър разказвач си, Мини, успех ти желая!💕
-
Благодаря ти, Георги!
-
Хубаво.
-
Иринка, сърцето винаги ми се пълни с добра емоция, от присъствието ти!
-
За две минути-цели два живота и толкова много емоции. Това е майсторлък.
Трогна ме с тази история, Мини! -
Благодаря ти, Роси, ти си като слънчице, винаги светиш за мен!
-
Много човешки и истински разказ, Миночка! Имаш подкрепата ми! Успех!
-
Благодаря ти, Марко!
-
Много трогателен разказ !
Поздрави за творбата ! -
Благодаря ти Наде, от сърце!
-
Разказът ти е чудесен, миличка. Топъл, човечен, като теб самата.
-
Наде, каквото, това, харесва ми, да чета материали, участващи в надпреварата, нека се забавляваме, като за последно, живота е много кратък!
-
Успех, Мини!
-
Вики, много ти благодаря!
-
Прекрасен текст, Миночка! Дадох моя глас и ти желая успех!
-
Благодаря ти, Младен, нека ти е прекрасна вечерта!
-
Чудесен текст, Миночка.
Давам глас за конкурса и ти пожелавам успех! -
Таня, Димитър, благодаря ви, че коментирахте, нека ви е лека вечерта!
-
Интересно повествование с интригуващ финал.
-
Интересен разказ, преживян!
Поздравления! -
Миг, незнаеш колко ме зарадва, коментара ти, поставянето на разказа в любими и че ме последва! Бъди щастлива!
-
Петър, ако имаш време можеш да прочетеш , всичко е преживяно.Това са истински, случили се неща.
-
Естествени в смисъл реални неща Миночка,...
-
Ей ти не пишеш, ти сееш ..толкова Светлина ! Благодаря от сърце ! Пожелавам успех! Усмивкааа!
-
Всички разкази са ми по действителен случай, аз не мога да си измислям, звучи ми някак несериозно! Благодаря ти Петър!
-
Хареса ми и давам глас Миночка,.. Обичам да чета естествени разкази за живота.
-
Зиги, моето момче, толкова много ме радваш, благодаря за коментара и поставянето на стиха в любими!
-
Прекрасен разказ! 😊
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
