3.10.2018 г., 22:06 ч.  

 Тракийска душа - 1 

  Проза » Повести и романи
1228 9 16
Произведение от няколко части
9 мин за четене
Съществува едно чудно място на картата на разпнатата земна повърхност,поставено като кръпка на шарена черга от разноцветни парцали, извадена от някой престарял дървен сандък. Това парче земя с неравните си прокъсани краища, беше сгушено, между много други, а народът, живял и вкоренен, все още по тези места от едно време си имаше поверие, за чудната благодатна почва, която го хранеше. За тези хора, Господ Бог им беше дал, онези парчета, най-хубавите, най- подбраните, че от тях да се сбере, като китна цветна черга от конци една държавица, като земен Рай. То и поверие да бе, и да не бе – истина си беше, че такава малка държавица си имаше и брегове с богато миещи ги морски вълни, и различен по вид и цвят посипан пясък, къде богат на перлените черупки от миди и рапани, къде скалист с наредени като гъбки бели камъчета, къде златен и фин, като прашец от старо речно злато. Имаше си и пазителки – планини с високи върхове, с дълги хребети като силни, здрави рамене, а от тях тръгваха мънички пото ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© И.К. Всички права запазени

* капийка - диалектна дума за малка външна вратичка  на двора, водеща или към друг двор или на пътя.

* икиндия - в речника е времето привечер. Всъщност в "практическата" си насоченост е времето от 15.30 до 17.00 часа, в което може да хапнеш нещо леко преди вечеря.

* куйрук - опашката на хорото, където се хващат най-игривите.

*бърчинка - малко възвишение.

 

Предложения
: ??:??