Глава 14. – Сол и мед
(януари 2020 г.)
Месецът измина по-бързо, отколкото Монката предполагаше. Между операциите, тревогите за Барие и неприятностите в отделението, младият лекар почти бе забравил себе си. Намалелият обем на тумора при момичето бе очевиден и с просто око. Исландският препарат бе направил чудото, за което се молеха. Предстоеше операция, после имунотерапия, арт терапия и всичко щеше да бъде наред. Ако не бе промяната в Барие, която се дистанцираше от него, капсулирайки се в своя собствен свят. Напоследък дори избягваше да разговаря с Емануил. При всеки опит за сближаване го отблъскваше рязко. Вероятно ѝ напомняше болестта и борбата с нея. Сега лъчът надежда бе ярък и тя усещаше, че може да се справи сама. Повече не ѝ беше нужен. Всемогъщият лекар се бе превърнал в обикновено селско момче. А тя търсеше рицар, който да ѝ предложи чудо, вписващо се в мечтите ѝ; в Родопите, където бе нейният дом. Белият гълъб отлетя натам.
Около дванайсет на обяд Док излезе от операция. Чувс ...