Глава 15. – Доктор или милиони
(декември 2020 г. – януари 2021г.)
Измина почти година от операцията на Барие. Още на следващата сутрин след оперирането на момичето стана ясно за кого бе дошла Черната мория. Бенев бе получил инсулт в дома си. Открили го бяха след няколко дни, когато не се бе явил на дежурство, а съседи се бяха оплакали от засилваща се неприятна миризма от апартамента му. Самотник, без близки, той бе оставил всичко, което има, на младия Арсов – жилищата – неговото и на починалата му майка, тефтери с бележки, книги, изследвания, сметки в чужбина, ценни картини и монети.
Емануил имаше шанс за пробив във висшата медицина, ако откраднеше наблюденията на своя колега и ги представеше за свои. Идеите за ваксина против върлуващия КОВИД в Европа и света биха му донесли милиони. Трябваше само да ги продаде изгодно от свое име. Нямаше да го направи. Един селски доктор имаше чест.
Барие си замина и започна да следва в Пловдив задочно. Баща ѝ успя да го уреди. Разделиха се хладно, почти неприятелски. Дори стандартни любезности не размениха. Тя искаше по-скоро да забрави него, София и болестта си. Докторът го прие уж спокойно. Каза си, че насила хубост не става. Все му се струваше, че подаръкът му – любов, опакована с панделка – пътува към него. Дали вече не я беше срещнал? С Мария се виждаха често, докато се точеха делата ѝ за развод. Не бързаше, искаше да се наслади на хубавите мигове с нея. Душата му се успокояваше, щом срещнеше нейния поглед и устни.
Казусите с Третата мория продължаваха. Бе задобрял и ги разрешаваше бързо, без да мисли дали ще сгреши. Казваше каквото усеща. И винаги беше прав досега.
Януарският ден бе студен. „Едно предимство на маските, които трябва да носим - подсмихна се Монката, влизайки в отделението. - Можеш да ходиш небръснат, без да те критикуват.“ Все по-често се спречкваше с шефа си делово. Време беше да си върви оттук.
Отделението вреше, а двама от младите лекари се караха в стаята на сестрите за диагноза на болен. Щом го видяха, млъкнаха, а главната сестра му направи знак да излезе.
— Арсов, виж жената в 302, преди някой от тези да я прати в отвъдното без време.
Докторът спокойно се приготви за дежурство, влезе в болничната стая усмихнат. Видя жената и пребледня. Вдовицата от село го гледаше леко присмехулно.
— Я да видим помниш ли ме коя съм? – опита се да бъде весела тя, но направи веднага гримаса от болка.
Колко се бе променила! Сякаш беше подпухнала. Бялото на очите ѝ жълтееше. „Господи, моля те, не това!“, възкликна наум докторът. Прегледа я, опита се да я успокои, но тя знаеше истината. Оставаха ѝ броени дни. Освен ако не предизвикаше Черната.
— Док – хвана го за ръка жената, – трябва да спасиш селото. Без теб сме изгубени.
Той я погледна въпросително, макар много добре да осъзнаваше за какво иде реч.
— Хората няма да се преборят без теб. Новият лекар не е помирисвал учебници, докато е учил. Всеки се спасява, както знае. Досега някак удържаме фронта. Хване ли обаче един от селото КОВИД, ще си отидат всички. Или половината. Ти си надеждата.
Емануил прехапа устни и излезе. Трябваше да направи нещо. Можеше да се махне от София, от България дори – два апартамента в столицата имаше. Щеше да ги продаде. С парите нямаше проблем да започне на чисто, където поиска. А другите? Кольо Благия, бай Танас, онова копеле Денко, Владо Шофьора, баба Елефтера? Те какво трябваше да продадат, за да си спасят душите? А кой му пращаше колети, докато следваше в София? Въпросите го удряха безжалостно през сърцето и то кървеше силно. Беше време за избор.
— Докторе, търсят ви от Исландия представители на фирмата производител на „МД“ – подвикна от сестринската стая дежурната.
„Очертава се интересна работа - помисли си докторът. - Какво ли ще поискат от мен?“ Може би щяха да пожелаят купуване на бележките на Бенев за ваксината. „Да видим какво ще мога да постигна само с преговори“, окуражи се Емануил, готов за битка.
Двамата чужденци бяха с маски, шлемове и защитни костюми. „Голям страх, божкее! - засмя се Монката. - Отъркаляли половината свят по летищата, сега тук ги е страх да не лепнат китайския вирус. Ама страх лозе пази“ – оправда ги медикът.
— Заповядайте – покани ги Док в стаята на дежурния лекар. – Моля да бъдете кратки, скоро започвам дежурство.
— Изключително кратки ще бъдем - започна единият делово. – Медикаментът „МД“ всъщност е дело на Бенев. Той ни отстъпи правата му срещу това да лекуваме български пациенти безплатно. Знаеше, че пандемия идва, затова проверяваше как препаратът ще действа на рак. Да бъде сигурен, че ще предпази болните и от КОВИД.
Монката слушаше съсредоточено. Бе напълно възможно да е така. И бележките, които намери, да са вече използвани за направата на експерименталното лекарство. Тогава какво искат тези костюмари тук? Третата мория подреждаше дата след дата на крилото си.
— Бенев ни уведоми писмено месец преди смъртта си, че ако нещо се случи с него…
„По дяволите! - възкликна Монката. – Бенев е знаел за Трите. Имал е вземане-даване с тях. Знаел е и за какво бяха дошли. Защо на него видяха сметката, а не на мен?“
— За да има кой да спаси селото – чу в ухото си топлия глас на Третата.
Е, не, плесна се по челото Док! Все на мен ли се пада да измъквам от Черната селото? И за какво? За ми стрелне един инсулт като Бенев накрая. Нямаше да успее обаче.
— Когато спасиш селото – тихо прошепна Третата, – ще намериш Любов.
„Да бе! - кисело се засмя Монката. - Пак искате да ловите маймуни с трици, ама този път няма да стане.“ „Няма ли? – недоволно изрече Третата. – Помниш ли съня с ковчезите? Искаш ли да стане реалност?“ Докторът преглътна мъчително. Не искаше.
— Съгласи се на предложението – побутна го като нежна вълна Третата и отлетя.
Монката стреснато погледна бизнесмените. Те възпитано го изчакваха да се включи в разговора. „Сигурно изглеждам като идиот - помисли си докторът. - Блея в пространството и мълча.“ Черната мория седеше на перваза на прозореца намусена.
— Извинете, спомних си нещо за колегата – смутолеви докторът. – Слушам ви.
Вторият бизнесмен обясни, че Бенев изрично е подчертал - ако нещо се случи с него, Арсов да вземе правата върху продукта, да бъде представител за страната и да лекува безплатно с бройките препарат, с които е лекувал той до този момент.
— За каква цифра говорим? – поинтересува се Емануил делово.
— От всяка серия по сто кутии месечно – с равен глас го уведоми русият мъж.
„Мога да спася цялото село не, ами и другото.“ Трябваше да реши. Ама какво да го мисли? Толкова ясно бе, че ако още малко поблееше, щеше да си изпусне късмета пак. „И живота на цялото село“, напомни му Третата. „О, пустото село, има ли отърваване от ония луди там?“ Не че той не бе същият. Важно беше да промени съня с ковчезите. Вече знаеше, че има силата да решава съдби. Засега само чужди. Но и това беше нещо.
— Съгласен – с равен тон съобщи Арсов. – Подгответе документите, ще подпиша.
— Докторе – притича уплашено сестрата, – жената от днес се влоши.
Монката хукна към стаята като ужилен. В движение извика:
— Звъни и събирай екип, оперираме!
„Много те моля, Господи!, шепнеше Док, докато слагаше ръкавици. – Помогни ми да спася вдовицата. Цяло село ще остане без любовен извор, ако си замине тя.“ Хич не му беше до смях, но наистина си представи на погребението наредени в партизанска колона всичките ѝ любовници – опашката щеше да стигне до старческия дом. За секунда спря. Това беше решението. Продава апартаментите в София и всички ценности на Бенев, купува старческия дом и го прави клиника - възстановяване след КОВИД, химиотерапия, рак. Парите щяха да стигнат, доставки от препарата имаше редовно; чист въздух, борове и планина - какво друго бе нужно на хората, за да оздравеят?
— Ти – прошепна до ухото му като дихание Третата.
— Нали няма да… - не довърши Емануил.
— Няма да се отметна от обещанието и няма да позволя сестра ми да вземе вдовицата. Все пак я чака сватба – усмихна се светло Третата. – А след това – и твоята.
Тук вече Док го напуши смях. Освен да му нарисуват неродена мома, не виждаше откъде може да се появи невеста за него. Всъщност, още помнеше оня сън, дето се женеше за Мария. Харесваше му нейната топлина. Беше му сладко с нея. Тя ли беше избраната?
Погледна в ъгъла на стаята. Малко светло петно като огромна светулка се виждаше. Емануил почувства увереност, че всичко ще бъде добре. Силата изригна в душата му.
„Време е да разкажа играта на Черната, каза си той. Щом ще се стяга за сватба вдовицата, трябва да се потрудя. А и имам да разчиствам сметки с Тъмната заради Бенев.“
Бялата мория държеше ръката му. Третата бе прегънала крилете си, седейки върху тях като в люлка над главата на пациентката. Животът на вдовицата щеше да бъде спасен.
По-късно, след операцията, лежейки сам в голямото празно легло, Емануил щеше да грабне тефтера и да запише – „Лекарство против черните късмети – Бог.“.
Сънуваше старческия дом, превърнат в чудесна клиника, с красива градина от цветя пред главния вход и паметници на доктор Георгиев и Бенев до входа.
После сякаш в друг филм вървеше по площада и махаше капаците на ковчезите. Бай Киро, Благия, Танас и отчето ставаха в костюми и вратовръзки. Почваха да играят хоро. Начело на танцуващите бе той самият, а на раменете му седеше малко момче. Бе лято и хората отстрани държаха кошници с плодове. Като на сватба. Неговата и на Мария.
© Илияна Каракочева Всички права запазени