inakrein (Илияна Каракочева)
254 2291
7.03.2023 г., 16:19 ч.

 "Третата мория", Глава 1. Доктор за милиони (Първа част) 

  Проза » Повести и романи
658 1 6
Произведение от няколко части
3 мин за четене

Глава 1. – Доктор за милиони (Първа част)

(пролетта на 2019 г.)

 

В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, правнукът на дядо Манол, току-що бе завършил медицина. И си идваше доктор у дома. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в песъчливите улици няколко пъти.

Бялата и Черната мория измиха лицата си на уличната чешма, построена преди векове върху естествен извор, и зачакаха появата на младока трепетно. Нямаха търпение да видят какво се е пръкнало от довчерашното хлапе и дали прилича на прадядо си.

Във вторник самият Монка пристигна цял-целеничък в здравната служба. Селото се изсипа като великденски сняг на площада – да го види с очите си и да въздъхне с облекчение. Нямаше лъжа, нито измама. Имаха си доктор, и то не какъв да е, а внукът на най-умния човек в селото, правнук на оня Манол, дето се говореше, че бил обичан не от кого да е, а от самата Трета мория, което означаваше само едно – имаха златен късмет.

Че млад беше докторът, беше, ама ще се научи, успокояваха се хората. Наше момче е, няма да ни прати без време при Свети Петър, надяваха се тайно и се кръстеха.

Дори таласъмът от къщата на Кольо Благия се зарадва искрено. Усещаше той, че с доктора ще се спогодят. Облаците Гръм и Тряс пък така се напиха от щастие, че друснаха едно хоро на небесния мегдан за радост на хората, чакащи дъжд като печалба от търкащи се листчета. Таласъмката Грациела си върза пъстра панделка от полски цветя в косите, дочула новината по вятъра. Беше ѝ дошла до гуша самотата под стария мост до реката. Затова слезе като таен агент в селото, да види с очите си доктора. „Няма да кукувам вечно сама.“, каза си тя и намигна на вятъра, гледащ намръщено цялата шумотевица. „Може и за мен да се намери таласъм по мярка там.“, усмихна се таласъмката и окрилена от тази велика мисъл, зави към площада с танцова стъпка, следвана от бял като сирене гълъб.

В сряда опашката от болни пред кабинета засенчи дори тази за намалени маслини миналия петък. Доктор Арсов преглеждаше, пишеше рецепти, съветваше, даваше нареждания на сестрата и санитарката като същи Наполеон, та всички пациенти благоговейно викнаха в глас: „Аферим, Монка, машшалах, баш като истински доктор си!“, от което на младия лекар се изправи косата и го стегна точно под лъжичката. Усети той, че кръщението му на истински доктор в очите на хората предстои и се чудеше откъде ще дойде мълнията. Пък тя, като всяко нещо от женски род, тресна и хрясна точно когато не очакваше. А един досаден гарван като ОТК стоеше все до прозореца и го гледаше умно.

В четвъртък следобед, изтощен и брадясал, докторът погледна пред кабинета и въздъхна радостно – нямаше никой. Тъкмо да затвори, дръжката на вратата сякаш сама се открехна и влезе баба Елефтера. Лекарят усети студена пот под яката на ризата си – знаеше характера и устата на жената, която седна със скръстени ръце пред него и поглед, вперен в лицето му, сякаш очакваше като Исус да превърне водата във вино.

– Чедо – започна тя бавно, спря, развърза и върза забрадката нервно, после изстреля думите като „дум-дум“ куршум: – В тебе ми е спасението – и замълча заплашително.

Докторът усети мравки по гърба си и за по-голяма сигурност стисна слушалката.

» следваща част...

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??