"Третата мория", глава 7. – Боклуците (Втора част)
Черната мория идваше тук само когато нямаше никакъв избор. Както сега. Тя имаше милост към слабите и отхвърлени старци, за разлика от децата им, които бяха сменили сърцата си с камъни. Облаците се сгъстяваха бързо.
Още в коридора се чуваха истеричните крясъци на двете каращи се жени.
– Не съм длъжна да взема боклуците, които баща ми е събирал цял живот! – викаше изрусената дъщеря на доктор Георгиев.
– Не сме длъжни ние да съхраняваме личните вещи на починалия, щом има наследник – не се предаваше управителката на дома.
Щом видяха доктора, млъкнаха. Той влезе и погледна въпросния чувал. Бе завързан здраво с бяла панделка. Развърза го и седна на близкия стол. Измъкна плюшено кученце с вързана картичка на лапата: „На Док с благодарност, че излекува брат ми. С обич: Ева.“ Бръкна пак и извади ваза с лилави пеперуди. На нея бе вързано сърце с надпис: „На доктор Георгиев от признателните Вера и Мартин, че спаси сина ни Марио.“ Монката изваждаш ...