Тръпката
Обърни се, човече. Аз съм, старата ябълка над чешмата. Ще погаля с пръсти челото ти.Тук, почти на дланта ми, плодът е узрял. Виж го - сочен и свеж, зачервен от смущение. Ще ти проговори.
Протегни ръка! Човече...не така...Улови мойта клонка внимателно, леко. Тя сама ще се отпусне в ръката ти, моята мъничка ябълка. Говори ѝ с ръцете си, няма излишна милувка. Не бързай да я докоснеш с устни. Събери първо тръпката за една целувка, плаха, недоловима. Направи я по-силна така - за мига, в който ще сети неистова болка от твоето първо ухапване. По-всеотдайна - за мига, в който със стона за разкъсаната плът по вените й ще плъзнат сокове-животворци. Изпий ги, жаднико, бавно-бавно, с най-охлювата скорост, изпий ги до капка. А семките на сърцето й подари на пръстта. Само те не са твои, човече.
Върни ги на съдбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
